Hallux Valgus

Отклонението на палеца на ходилото е добре познат проблем за съвременното общество. Лятото е периодът, в който това отклонение се забелязва в изобилие, поради захвърлянето на маратонките и топлите обувки и слагането на така удобните сандали и джапанки.  Дали сте се запитвали: Има ли лесно и бързо решение на проблема?; Цял живот ли трябва да крия ходилата си и да търпя болката?; Мога ли да се предпазя от появата на деформацията?; Каква е причината за възникването му? Ако поне веднъж сте си задавали някой от тези тези въпроси, това е статията, в която те ще бъдат разгледани.

Какво представлява деформацията тип Халукс валгус?

Палецът на ходилото започва да сочи навън (десният надясно - левият наляво), а костта (метатарзалната кост) зад палеца се насочва навътре. По вътрешната страна на ходилото се появява характерна издутина която в обществото е придобила прякора:“Кокалче“. Всъщност това „кокалче“ на медицински език се нарича Бунион, който представлява разрастване на костната и мека тъкан в областта на най-голямо триене с обувката. Получава се нещо като мазол. Деформацията прогресивно нараства, като по този начин нарушава цялостната анатомия на ходилото, а като следствие и биомеханиката на долния крайник.

При изразена деформация, линията на теглене на мускулите сгъвачи на ходилото се променя, като проявяват обтягащ ефект, задълбочаващ деформацията, също както когато опънем кордажът на лък. Тогава под действието на дърпащите сили той се огъва. Получава се дисбаланс в мускулните сили, тъй като в резултат от задълбочаващата се деформация на костите, някои мускули се релаксират и удължават, а други се скъсяват.

Причини:

Деформацията на палеца е по-характерна за дамите, като факторите водещи до нея са няколко.

• Наследствеността е един от тях, но не единствен. Данни сочат, че 30 до 70% от хората с деформация в каквато и да било степен се дължи на наследствени (генетични) фактори;
• Носене на тесни, островърхи обувки на висок ток също може да окаже влияние и да деформира нашето ходило. Тук можете да си зададете въпроса: „Ако обувките ми са тесни, но са без висок ток, рискът от деформация намалява ли?“ Обувките, които се стесняват отпред, притискат пръстите един към друг, причинявайки деформираща сила  върху големия пръст;

Носенето на обувки с високи токчета променя биомеханиката на походката, като предната част на ходилото поема по-голям товар. Това от своя страна причинява дисбаланс в меките тъкани (връзки и мускули) и спомага за настъпващата деформация.

• Плоскостъпие;
• Възраст;
• Хормонални промени (хормоналните промени при жени по време на бременност могат да бъдат причина за задълбочаване на деформация, както в ходилата, така и по други части на тялото).

Можем ли да се предпазим от появата на Халукс Валгус?

Истината е, че няма универсален метод за предпазване. Избягване носенето на тесни обувки е единственият начин да опитаме да се предпазим, макар да не е сигурен. 

Тук можем да споменем за кинезитерапията като метод за забавяне на развитието на деформацията. В литературата има различни видове упражнения, които са свързани с разтягане и заздравяване на мускулатурата около 1-ви пръст. Те в никакъв случай не могат да бъдат наричани “лечение”, но при отделни индивиди могат да имат благоприятен ефект, забавяйки  развитието на деформацията.

Диагностика:

Освен видимата с просто око деформация са нужни и рентгенографии. Само с рентгенография можем да определим точната степен на деформация чрез измерване на т.нар. интерметатарзален ъгъл и халукс валгус - ъгъл. 

Какви са симптомите?

• Отклонението (деформацията) при Халукс Валгус е основния симптом;
• Болката е следствие от деформацията на пръста и възпалението на буниона. Колкото по-голям става той, толкова повече се засилва механичния конфликт с обувките и пропорционално се възпалява и уголемява.

 Как да се справим с тази болезнена и неестетична деформация?

Използването на разделители за пръсти на краката и ластичните бинтове, които придържат ходилото в анатомично положение, определено не са дългосрочното решение на проблема. Прилагат се само за облекчаване на болката при носене на обувки или намаляване натиска върху пръстите. Единственото дългосрочно решение на проблема е хирургична интервенция. 

Кой е най-добрият момент за операция на Халукс валгус?

Отговорът на този въпрос е строго индивидуален. Степента на дискомфорт, болка и деформация са решаващи за самия индивид. Напредналият Халукс валгус започва да пречи и да влиза в конфликт с 2-ри, а понякога и с 3-ти пръст на ходилото. Като резултат и тези пръсти се деформират по типичен начин. Вторият пръст възсяда деформирания палец, като се образува типичен мазол по горната му повърхност: резултат от търкане в обувката. 

През годините има много натрупан опит в тази област. Хирурзи са изпробвали различни техники за корекция, като няколко са останали като най-често използваните, както заради по-малкия обем на интервенцията, така и поради добрите резултати. Все пак, всеки хирург избира сам по кой метод ще извърши интервенцията спрямо индивидуалните особености на всеки случай и личния си опит.

Хирургичната намеса се състои в премахване на буниона(кокалчето), прерязване и последваща корекция на 1-ва метатарзална кост и мекотъканни корекции за да се изправи оста на палеца. Макар и да звучи плашещо, интервенцията не е високорискова и се извършва ежедневно. Крайната цел е да изчезне както болката, така и деформацията която предизвиква неудобство от различен характер в нашето ежедневие.

Възстановяване

Веднага след операцията ходилото се поставя на високо. Поставяме лед с цел да не се задълбочава отокът, който е последствие от интервенцията. 

В следващите 4-6 седмици при ходене се използва т.нар. постоперативна обувка, която има за цел да не се пренася теглото на тялото през предния отдел на ходилото. По този начин се позволява коригираните кости да срастнат в желаните срокове. Използването на подпорни средства (патерици) също е препоръчително за допълнителна стабилност и комфорт.

Възможно ли е след хирургична корекция, деформацията да се появи отново?

Рецидивите са възможни, но не са често срещани. По литературни данни шансът за рецидив е от 4,9% до 10%. Тук е важно да се каже, че степента на деформацията е важен рисков фактор за рецидив.