Защо водите новороденото си на Ортопед?

В тази статия ще може да дадем отговор на този въпрос.

Прегледа на новородено включва както цялостна оценка на опорно-двигателния апарат, така и на нервната система. 

Проверяват се симетрия на движения, мускулен тонус, рефлекси, анатомични аномалии и т.н.

Ехографията на тазобедрените стави е задължителен елемент от прегледа на новороденото. Тя се извършва с диагностична и превантивна цел. Състоянието, което налага това ехографско изследване е познато като Дисплазия на тазобедрените стави.

 

Що е то “Дисплазия на тазобедрените стави”?

Болестта е известна още като Luxatio coxae congenita. Включва в себе си:

• Състояния, изявяващите се при раждането;
• Състояния, изявяващи се през първата година (нестабилност на тазобедрената става);
• Състояния, оставащи неизявени през детството.

Дисплазията, представлява липса на съответствие между 1. бедрената глава и 2. ацетабулума (частта от таза, която оформя тазобедрената става) или още по-лесно казано неправилно оформяне на тазобедрената става.

Степени на засягане на тазобедрената става:

• Луксация – пълно изместване на бедрената глава от ставата;
• Сублуксация – частично изместване на бедрената глава от ставата;
• Дисплазия – липса на пълно съвпадение на ацетабулума (тазовата част от тазобедрената става) и бедрената глава.

Каква е причината за дисплазия на тазобедрената става?

Смята се, че заболяването се унаследява генетично. Тук е добре да изброим няколко рискови фактора, а именно:

1. Женски пол: среща се 5-7 пъти по-често;
2. Седалищно предлежание ;
3. Първородено;
4. Специфичен начин на повиване на новородените, който е бил популярен в миналото.

• Интересен факт е, че дисплазията е била много разпространено състояние, което в продължение на много години не е било диагностицирано. Причината е била “стегнатото” повиване на новородените с долепени крачета едно към друго. Идеята е била долните крайници на детето, съответно бъдещият зрял индивид да бъдат “прави”. Единственото, което се е получавало от това желание за “прави и красиви долни крайници” е извадена или недоразвита тазобедрена става. Поява на памперсите в България в началото на 90-те години на миналия век драстично е намалило броя на недоразвитите тазобедрени стави при новородени, поради разкрачената позиция, в която стоят тазобедрените стави на бебе в памперс. 

В друга статия ще обсъдим защо “краката” на някои хора изглеждат на “X”, други на “О”, а трети са прави. 

 

Каква е честотата на тази болест?

По данни на Скот Мубарак от “Rady Children’s Specialists of San Diego”, 

15-20% от бебетата, родени в седалищно предлежание са с някаква степен на дисплазия.

Как се диагностицира?

Белезите за нестабилност трябва да бъдат изследвани при всяко новородено. 

Тестовете, търсещи патология са както мануални, така и ехографски. 

При проходилите деца с луксация се наблюдава промяна в походката.

При Ехография на ТБС се наблюдава:

1. Дали бедрената глава е в ставата;
2. Дали главата е достатъчно покрита от таза и дали са в правилно съотношение.

Това се случва, чрез измерване на ъгли по анатомични ориентири. 

Други симптоми: 

• разлика в дължината на крайниците;
• асиметричен обем на движения в тазобедрените стави;
• ограничени по обем движения в едната тазобедрена става;
• Усещане и/или звук на “клик” при опит за наместване или изваждане на тазобедрената става;
• Асиметрични кожни гънки.

 

Какви са последствията, ако не диагностицираме дисплазията навреме?

Дисплазията на тазобедрената става не дава симптоматика в детството. Това, което се случва е, че има неравномерно натоварване на хрущяла в тазобедрената става, поради липсата на достатъчно контакт между ставните повърхности. Като резултат се развива артроза (износване на хрущяла) на тазобедрената става в ранна възраст, което от своя страна налага ендопротезиране (оперативна смяна на ставата). В по-тежките случаи, при които имаме сублуксация или луксация, походката е затруднена още от ранното детство. В по-късна възраст се наблюдават анатомични промени в бедрото и таза, които са необратими. Те са свързани с промяна в дължината на крайниците и обема на движения на ставите. Когато има разлика в дължината на двата долни крайника, поясният отдел на гръбначния стълб е дисбалансиран. Това води до гръбначни изкривявания и болки в кръста. 

Ако наличието на такъв тип патология бъде хванато в по-ранна възраст (над 2-3г.) е възможно да се извърши оперативна интервенция, променяща анатомията на тазобедрената става. Целта на такъв тип интервенция е бедрената глава да бъде достатъчно покрита от хрущялната част на тазовата кост (ацетабулума). По този начин разпределението на натоварването е по-балансирано и се удължава периодът, през който хрущяла ще е здрав.

Кога е най-добрия момент за ехографското изследване?

Най-подходящият момент е около 6-тата седмица след термин. 

 

Какво е лечението?

То бива два вида:

1. Неоперативно

Ранното разпознаване на болестта е ключ, към успешното неоперативно лечение. В повечето случаи се стремим именно към него. Колкото по-рано се хване наличието на дисплазия, толкова по-голям е шанса за неоперативен успех в лечението.

Използват се ортези (специфични гащички с презрамки), които ограничават движенията в тазобедрената става. По този начин се позволява бедрената глава да дооформи ставата по естествен механизъм. 

Лечението обикновено продължава между 4 и 12 седмици, в зависимост от степента и тежестта на изместването.

 

1. Оперативно

 В случай, че нямаме добър резултат от неоперативно лечение, сме принудени да преминем към оперативно наместване. 

 

Вредно ли е ехографското изследване за новороденото?

Не. Ехографията е доказано безопасна и безвредна. Рентгенографията при новородените е трудна за интерпретация поради факта, че тазобедрените стави са хрущялни (рентгенонегативни). 

 

Други приложения на ехографското изследване в ортопедията.

В миналото рентгенографията, компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс са били средствата за образна диагностика в ортопедията. Постепенно ехографията на мускулно-скелетната система е заела немалка част в полета на образната диагностика на ортопеда. В никакъв случай не говорим за изместване, но приложението е изключително улесняващо както пациента, така и лекаря. 

Тук можем да споменем няколко предимства на ехографията в ортопедията:

• Неинвазивно;
• Безвредно и безопасно;
• Образ на живо;
• Много по евтино (в сравнение с компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс);
• Динамични изображения.

 

Какво може да се диагностицира с ехография на мускулно-скелетната система?

• Лигаментарни (връзкови) възпаления и травми;
• Тендинопатии (болестни състояния на сухожилията – травми, възпаления и т.н.);
• Мускулни травми;
• Бурсити;
• Хематоми;
• Диагностика на стави и т.н.

 

В заключение може да се каже, че ултразвукът е универсален, безопасен и рентабилен метод в ортопедичната образна диагностика. Способността му да възпроизвежда динамични изображения го прави идеален за оценка на състоянието на меките тъкани, както и позицията на детската тазобедрена става. Въпреки, че има някои ограничения, предимствата му далеч ги надхвърлят.