Болки в ахилесовото сухожилие

Ахилесовото сухожилие е най-голямото и най-силното сухожилие в човешкото тяло. Същевременно е едно и от най-натоварваните, предвид разположението и функциите му. Ако днес направим 10 000 крачки, 5 000 пъти Ахилесът ни е изтласкал тежестта на тялото. Той свързва мускула на прасеца с петата и има ключова роля при ходене, тичане, скачане и изправяне на пръсти.

Болката в тази област е често срещан проблем, както при активни спортисти, така и при хора, които водят умерено активен начин на живот. Макар да изглежда като "дребен дискомфорт", болката в ахилесовото сухожилие често предупреждава за претоварване или започващ възпалителен процес.

Ако бъде пренебрегната, тя може да доведе до по-сериозни травми. Хроничният възпалителен процес в сухожилието води до структурни промени, а те от своя страна могат да предизвикат руптура (скъсване). В тази статия ще разгледаме основните причини, симптоми, етапи на развитие и възможностите за лечение, за да разберете как най-ефективно да предпазите ахилесовото си сухожилие от травми и болка.

Какво представлява ахилесовото сухожилие?

Ахилесовото сухожилие е здрава съединителна тъкан, която свързва мускула:

- гастрокнемиус и

- солеус с петната кост. Благодарение на него можем да изтласкваме тялото напред при ходене, да скачаме, да тичаме и да се движим стабилно по наклонени повърхности.

 

Ахилесовото сухожилие поема огромни натоварвания всеки ден - особено при спортове като бягане, футбол, тенис, фитнес и танци. Въпреки силата си обаче, Ахилесът е уязвим, защото е слабо кръвоснабден. Това означава, че възстановяването му трае по-дълго, а при натрупване на микротравми рискът от възпаление или разкъсване се увеличава значително.

Какви са най-честите причини за болки в ахилесовото сухожилие?

Много и различни са факторите, които обуславят болката в ахилесовото сухожилие. Тук обаче ще се фокусираме върху тези, които са най-чести. Респективно - тези, които бихте могли да минимизирате с оглед на това да си спестите болка и дискомфорт в Ахилеса.

Претоварване и повторяеми движения

Повторяемите движения при тичане, скачане или спортове с резки ускорения могат да доведат до микротравми в тази област. Когато тялото няма достатъчно време да се възстанови, се появяват възпаления и болка. Те могат да доведат до скованост и дори невъзможност да се извършват физически усилия, чиято мобилност зависи от ахилесовото сухожилие.

Неподходящи обувки и/или техника при активности

Друга често срещана причина за поява на болки в ахилесовото сухожилие са неподходящите  обувки. Такива с твърда подметка и/или твърде износена такава например могат да повишат напрежението върху сухожилието. Неподходящата техника на бягане пък е друга важна причина, която може да създаде допълнително натоварване върху ахилеса и той да започне да боли.

Внезапно увеличаване на физическата активност

Увеличаването на километри при бегачи или интензивността при тренировки без постепенна адаптация често водят до болка в Ахилеса. Тази промяна е важно да се случи постепенно и под ръководството на специалист. Да се повиши интензитетът на тренировка, бягане и/или каквато и да е друга активност внезапно не е ефективен подход.

Травми и разтежения

Рязко движение, подхлъзване или неправилно приземяване могат да предизвикат остро разтягане на сухожилието. Този тип инциденти са често срещани при спортисти. Наличието на такава травма изисква достатъчно дълга почивка, за да може ахилесовото сухожилие да се възстанови преди да се върнете към обичайните си спортни активности.

Анатомични особености

Плоскостъпие, високи сводове или стегнати мускули променят начина, по който натоварваме сухожилието. Този тип причини са анатомични - те трудно могат да бъдат коригирани, освен ако не се използват специални средства – например специализирани обувки.

Възрастови промени

С възрастта сухожилието губи еластичността си, което е съвсем естествен физиологичен процес. При хората на 30-40 години рискът от хронично увреждане значително се увеличава, затова те трябва да бъдат много внимателни.

Видове болки в ахилесовото сухожилие

Болката при Ахилеса може да бъде лека и периодична или силна и постоянна. Най-често тя се изразява в:

• Чувство на тъпа или остра болка, простираща се по задната част на петата или прасеца;
• Чувство на скованост сутрин - дискомфортът отшумява след раздвижване на крака;
• Поява на болката след определено движение - най-често при ходене на стръмно (нагоре) или след спринт;
• Повишена чувствителност при натиск в областта на Ахилеса;
• Поява на оток в областта на сухожилието - резултат от възпалителен процес/травматично увреждане или претоварване.

Важно е да направим уточнението, че поява на внезапна, силна и остра болка, придружена от невъзможност да се изправите на пръстите си, може да е признак за руптура (скъсване) на сухожилието и изисква медицинска помощ.

От поява на лека болка до сериозна травма - как се развива възпалението в ахилесовото сухожилие?

Възпалението в ахилесовото сухожилие преминава през няколко фази, които ще представим съвсем накратко тук:

• Болка след тренировка - често това е първият сигнал за претоварване. Болката се появява след физическа активност и изчезва след почивка. Ако се реагира навреме, възстановяването е бързо;
• Болка по време на натоварване - тук сухожилието вече е възпалено. Болката се усеща и по време на тренировка, понякога дори при ходене. Проблемът може да стане хроничен, ако се игнорира.
• Хронична тендинопатия - структурата на сухожилието се променя - появяват се микроразкъсвания, удебеляване и отслабване. Болката става постоянна, а възстановяването е много по-бавно.
• Руптура на ахилесовото сухожилие - това е най-тежката фаза на увреда на Ахилеса. Характеризира се с рязка болка, поява на внезапен оток и невъзможност да се ходи нормално. Много често след спонтанна руптура думите на пациента са: „Усетих как някой ме ритна в глезена, но когато се обърнах, зад мен нямаше никой“ Състоянието изисква спешно хирургично лечение.

Как се диагностицира болката в ахилесовото сухожилие?

Поставянето на точна диагноза започва с клиничен преглед от Ортопед. Специалистът оценява движението, извършва клинични тестове, палпира сухожилието и проверява за подуване, болка или удебеляване. В помощ идват:

• Ултразвук - за откриване на възпаление или микроразкъсвания;
• ЯМР - при съмнение за руптура на ахилесовото сухожилие;

Диагнозата е ключова за правилния избор на лечение и вашия ортопед-травматолог е този, който може да определи състоянието ви и нуждата от лечение.

Какво е лечението при болки в ахилесовото сухожилие?

Лечението зависи от индивидуалния случай, степен на увреда, болка и т.н., които се оценяват от специалиста ортопед. В общия случай обаче се препоръчват:

• Покой и ограничаване на натоварването - първата стъпка е да намалите или временно да прекратите физическите дейности, които причиняват болка;
• Лед и противовъзпалителни средства - студеното намалява възпалението и облекчава болката. Нестероидните противовъзпалителни лекарства могат да помогнат, но трябва да се приемат само при нужда;
• Разтягане и упражнения - стегнатите прасци често са причина за натоварване на сухожилието. Специализирани упражнения за натоварване доказано ускоряват възстановяването;
• Физиотерапия - техники като ударно-вълнова терапия, лазерна терапия и масажи подобряват кръвообращението и стимулират възстановяването му;
• Стелки и подходящи обувки – повдигнатата пета е опция при изработването на индивидуални стелки или избора на обувки, която допринася за отпускането на сухожилието при хора със скъсени ахилови сухожилия.

Навременната реакция е ключова, защото може да предотврати хронични проблеми или руптура. Ако болката продължава повече от няколко дни или се засилва при движение, най-доброто решение е консултация с Ортопед. Грижете се за ахилесовото си сухожилие - без него всяка стъпка ще бъде предизвикателство.

 

 

---

by Orthohouse

Смяна на тазобедрена става

Тазобедрената става е една от най-подвижните стави в човешкото тяло. От ставането сутрин от леглото, през изкачването на стълби, сядането на стол или просто разходка в парка – тазобедрената става е в основата на почти всяко движение.

 

Какво представлява смяната на тазобедрена става?

Смяната на тазобедрена става, още позната в медицинските среди като тазобедрено ендопротезиране, представлява оперативно премахване на износения хрущял на таза и отстраняване на бедрената глава (ябълката). Същите се заместват от импланти.

Тазобедрената става е съставена от две кости:

• Главата на бедрената кост (caput femoris);
• Ацетабулум (частта от таза, която контактува с бедрената глава и оформя т.нар. “чашка”).

Тъканта, която обвива ставата се нарича синовиална мембрана. В здравите стави, тази мембрана произвежда вътреставната течност, която има смазващи функции и доставя ресурси за храненето на хрущяла.

Какви видове смяна на тазобедрена става се практикуват?

• Тотална смяна на тазобедрена става. Това е най-често срещания и успешен вид оперативна интервенция;
• Частична смяна на тазобедрената става. При този вид тазобедрено ендопротезиране се замества само бедрената част, като таза запазва своята цялост.

Този тип интервенция се извършва при специфични показания от страна на пациента (най-често при възрастни пациенти с фрактура на бедрената шийка).

 

Тук е моментът да кажем, че видът на ставата се определя и от начина на закрепване (фиксация) на импланта към костта.

• Циментно закрепване;
• Механично (безциментно) закрепване.

При циментната техника се разчита на:

• интеграция на импланта към цимента;
• интеграция на цимента към костта.

При механичната техника се разчита на директно прикрепване и интеграция на импланта към костта, посредством специално покритие и форма на самия имплант.

 

Изборът какъв тип протеза ще се постави на даден пациент, трябва да бъде направен както от ортопеда, който ще извърши интервенцията, така и на базата на информирано съгласие от страна на пациента.

Фактори, които се вземат под внимание са:

• Възраст;
• Тегло;
• Качество на костта;
• Желани следоперативни резултати;
• Придружаващи заболявания;
• Икономически въпроси;
• Други.

Кога се налага смяна на тазобедрена става?

• Напреднала артроза: дегенеративно заболяване на ставния хрущял, при което костите започват да се трият една в друга, причинявайки оток, ограничена подвижност и болка;
• Счупване на бедрената шийка;
• Посттравматичен артрит: последствие от травми, счупвания и предшестващи оперативни интервенции;
• Асептична некроза на бедрената глава (Болест на Чандлър) в напреднала фаза;
• Ревматоиден артрит;
• Липса на повлияване от традиционните консервативни методи (прием на НСПВС, физиотерапия, инжекции и т.н.).

Как протича интервенцията?

1. Предоперативна подготовка

Пациентът преминава през предоперативни консултации с:

• кардиолог;
• анестезиолог.

Ако има придружаващи болести се налага и консултация с други специалисти.

Извършват се образни изследвания:

• Рентгенография
• Скенер (само в случаите, когато се налага)

Други общи изследвания:

• кръв и урина за оценка на общото състояние на болния.

2. Операция

• Провежда се със спинална (упойка в кръста) или обща анестезия
• Извършва се оперативен достъп, премахва се болният хрущял, обработват се повърхностите и се поставят импланти.

Напоследък все повече пациенти се интересуват с какъв оперативен достъп ще бъде извършена интервенцията.

Съществуват няколко хирургични достъпа, които са предпочитани от хирурзите:

• Преден достъп;
• Страничен достъп (има и няколко подвида на страничния);
• Заден достъп.

Решението се взима от хирурга, като по желание пациентът може да се информира какви са особеностите на различните видове достъпи.

 

Какви са възможните усложнения?

Възможните дългосрочни усложнения след операцията могат да включват фрактура около импланта, луксация, скованост или болка, неуспех при процеса на интеграция  между костта и имплантите или протезна инфекция.

От както са направени имплантите?

Има четири отделни импланта:

• Стебло;
• Капсула;
• Инлей;
• Глава.

Стеблото и капсулата се изработва обикновено от титан, кобалт-хром или неръждаема стомана.

Главата може да е:

1. Метална;
2. Керамична.

Понякога при фиксацията на капсулата, хирургът избира да използва винтове през титановата обвивка, за да закрепи импланта допълнително към тазовата кост.

Колко успешна е операцията за тотална смяна на тазобедрена става?

Като цяло, процентът на успех при операцията за смяна на тазобедрена става е висок: около 95% от пациентите съобщават за намаляване или изчезване на болката в ставата. В различните институции процентът варира, като в световен мащаб 97,8% казват, че качеството на живот им се е подобрило благодарение на операцията.

Какво представлява възстановяването?

Кинезитерапията (раздвижването) е ключов етап за крайния резултат. Започва се още на първия следоперативен ден.

Провежда се от кинезитерапевти, които са занимават конкретно с възстановяването на пациенти след ендопротезиране. В крайна сметка пациентът търси като краен резултат:

• Ходене без болка;
• Възстановяване на пълния обем на движения в тазобедрената става.

 

---

by Orthohouse

Смяна на колянна става

Изборът да се подложите на процедура за смяна на колянна става не е лесно решение. Когато болката е силна и ви пречи да живеете живота, който искате, решението за смяна на става може да окаже сериозен принос за завръщането към нормален живот. 

 

Какво представлява смяната на колянна става?

 

Смяната на колянна става, още позната в медицинските среди като колянно ендопротезиране, представлява оперативно премахване на износения хрущял, който се замества от имплант. 

 

Колянната става е изградена от три кости:

• бедрена кост(femur);
• голям пищял (tibia);
• капаче (patella).

 

Тъканта, която обвива ставата се нарича синовиална мембрана. В здравите стави, тази мембрана произвежда вътреставната течност, която има смазващи функции и доставя ресурси за храненето на хрущяла. 

Основните движения в ставата са сгъване (флексия) и разгъване (екстензия). По време на сгъването се случват и други движения в ставата невидими за простото око, а именно приплъзване и ротация на ставните повърхности една спрямо друга, но за целта на статията не е нужно да навлизаме в тези детайли. 

Ставното покритие на костите се нарича хрущял. Именно в тази структура се развиват процеси, довеждащи до износване на колянната става (Гонартроза).

Износването на хрущяла може да бъде както първично, така и вторично. При вторичното износване причинител е предшестваща патология в областта. Например вътреставно счупване на някоя от костите съставящи колянната става.

Какви видове смяна на колянна става са наложени в практиката?

• Уникондилно протезиране: смяна на един сегмент от ставата, със запазване на връзковия апарат;

• Тотално ендопротезиране: смяна на цялата хрущялна повърхност. 

Кога се налага смяна на колянна става?

• Напреднала артроза: дегенеративно заболяване на ставния хрущял, при което костите започват да се трият една в друга, причинявайки оток, ограничена подвижност и болка;
• Ревматоиден артрит;
• Посттравматичен артрит: последствие от травми, счупвания и предшестващи оперативни интервенции;
• Деформации на колянната става;
• Липса на повлияване от традиционните консервативни методи (прием на НСПВС, физиотерапия, инжекции и т.н.).

Kак протича интервенцията?

1. Предоперативна подготовка

Пациентът преминава през предоперативни консултации с:

• кардиолог;
• анестезиолог. 

Ако има придружаващи болести се налага и консултация с други специалисти. 

Извършват се образни изследвания:

• Рентгенография
• Скенер (само в случаите, когато се налага)

Други общи изследвания:

•  кръв и урина за оценка на общото състояние на болния.  

1. Операция

• Провежда се със спинална (упойка в кръста) или обща анестезия
• Извършва се оперативен достъп, премахва се болният хрущял, обработват се повърхностите и се поставят импланти.
• Възможно е и заместване на хрущяла на капачето с имплант, но в България процедурата се извършва само ако се налага и не е златен стандарт. 

Какво представлява възстановяването?

Кинезитерапията (раздвижването) е ключов етап за крайния резултат. Започва се още на първия следоперативен ден. 

Провежда се от кинезитерапевти, които са занимават конкретно с възстановяването на пациенти след ендопротезиране. В крайна сметка пациентът търси като краен резултат:

• Ходене без болка;
• Възстановяване на пълния обем на движения в колянната става. 

Период	Дейности и цели
0–2 седмици	Изправяне, ходене по стълби с помощни средства.
2–6 седмици	Активна кинезитерапия за заякване на мускулатурата
6–12 седмици	Самостоятелно ходене, връщане към активности

Резултати: 

Смяната на колянна става води до премахване на болката и подобряване в обема на движения. След възстановяването, пациентите могат да се завърнат към нормалното и продължително ходене, плуване, каране на колело или например игра на голф. Трябва да се избягват по-големи спортни натоварвания, като тичане, скачане и контактни спортове. 

 

---

by Orthohouse

Плоскостъпие

Плоскостъпието, известно още като “Дюстабан”, представлява промяна в конфигурацията на костите и меките тъкани на ходилото, като най-видимия белег е спадането на надлъжния и/или напречния свод.

За да разберем по-добре какво е това свод, нека погледнем малко анатомия. 

Ходилото има два основни свода, макар в литературата да има описан трети: 

• Надлъжен свод;
• Напречен свод.

Те са изградени от:

• Кости;
• Връзки;
• Мускулите и техните сухожилия. 

Човешкото ходило е много индивидуално понятие, тъй като анатомията и вариациите в конфигурацията на костите са изключително разнообразни. 

Плоскостъпието е нещо съвсем нормално за бебетата и малките деца, тъй като ходилата им не са достатъчно оформени. Сводовете или т.нар “Арки” на ходилата се развиват по време на детството. При някои индивиди, височината на т.нар. “арка” остава много ниска, или изобщо отсъства. Плоскостъпие може да се развие и на по-късна възраст, но причините са съвсем различни. 

Плоскостъпието е много често срещано, предава се наследствено и обикновено не е болезнено. В някои случаи, когато е прекалено изразено, може да предизвика дискомфорт и болка в глезенните стави и подбедриците.  

 

Причини за плоскостъпие:

• Фамилна генетична обремененост;
• Травма;
• Наднормено тегло;
• Възраст;
• Бременност;
• Диабет;
• Ревматоиден артрит;
• Скъсени Ахилови сухожилия.

 

Какви са симптомите?

• Болка в областта на напречния свод;
• Болка в областта на надлъжния свод;
• Умора в ходилата;
• Болка в зоната между свода и петата;
• Болка по вътрешния ръб на ходилото;
• Болка по външния ръб на ходилото;
• Омазоляване на характерни зони;
• Оток на зона от ходилото, придружен от болка, която почти не позволява стъпване на дадения крайник;
• Болки в глезена и подбедрицата.

Симптоматиката при плоскостъпие може да бъде изключително разнообразна, като самото плоскостъпие, може да допринесе за задълбочаване на вече съществуващи възпаления. 

 

Плоскостъпие при деца

В периодът на ранното детство (1-3г.), плоскостъпието е съвсем нормално (физиологично) състояние. Когато децата прохождат (обикновено м/у 1-1,5г.), сводовете им изглеждат много ниски, особено когато пренесат тежестта си върху ходилото. Това не бива да притеснява родителите, тъй като развитието му тепърва предстои. Обикновено оплаквания от плоскостъпие могат да се появят в периода между 3-7 г. възраст. Най-честото оплакване е от умора в областта на ходилата след продължително ходене или спорт. Влизайки в лекарския кабинет, първото нещо, което родителите съобщават е, че са забелязали изкривяване на петата навън. 

В тези случаи е уместен преглед от Ортопед с цел да се разбере каква е причината за плоскостъпието. 

При безсимптомно плоскостъпие се дават съвети за укрепване на мускулатурата около ходилото, чрез физическа активност и ходене бос.

Плоскостъпие при възрастни

Има едно особено състояние, описано в литературата като: Недостатъчност на задното тибиално сухожилие (наричано още дисфункция на m. tibialis posterior или плоскостъпие, придобито при възрастни) буквално означава “отпускане”  на този мускул. Състоянието обаче включва и патологично “снижаване” на костно-връзковия апарат от медиалната (вътрешна) страна на стъпалото и глезена. Това води до колапс на свода на стъпалото.

Как се диагностицира?

Най-лесният диагностичен метод е т.нар. плантограма, която всъщност представлява “отпечатък” на ходилото и дава информация за разпределението на натоварването в различните зони на ходилото.

Тук може да се спомене, че освен статичните анализи (което фактически е плантограмата), има и динамични анализи на ходилата. Те се извършват със специална техника, като в този случай, пациентът ходи по пътека с подлежащи сензори. 

Динамичният анализ на ходилата по своята същност е много по-надеждният източник на информация за особеностите при натоварването на различните ходила. 

• При статичния анализ (когато пациентът седи прав на едно място), изследваният волево или неволево манипулира позицията и натоварването на ходилата, опитвайки се да балансира на едно място. 
• При динамичния анализ (когато пациентът ходи по обособена пътека), изследваният: 1. Не се опитва да балансира и 2. дава много по-реалистична информация за поведението на ходилата през различните фази на походката по време на натоварване. 

Ако при деца плоскостъпието е симптоматично се налага извършване на рентгенография с натоварване. Измерва се т.нар. ъгъл на “Meary”, който показва тежестта на плоскостъпието. Според него може да се планира хирургична корекция.

 

Лечение:

Лечението на плоскостъпие бива неоперативно и оперативно.

1.Неоперативно:

• Избор на коригиращо изделие: Стандартни или Индивидуални стелки;
• Подбор на подходящи обувки;
• Редукция на тегло (ако е наднормено);
• Режим натоварване/почивка;
• НСПВС при симптоматично плоскостъпие;
• Физиотерапия при симптоматично плоскостъпие.

2.Оперативното лечение се налага при подрастващи индивиди, чиято симптоматика не се повлиява от коригиращи стелки. 

Назначаването на стелки в детска възраст има своите особености и крие рискове, което от своя страна налага задължителна консултация с ортопед. 

---

by Orthohouse

Ехография на тазобедрени стави на новородени

Защо водите новороденото си на Ортопед?

В тази статия ще може да дадем отговор на този въпрос.

Прегледа на новородено включва както цялостна оценка на опорно-двигателния апарат, така и на нервната система. 

Проверяват се симетрия на движения, мускулен тонус, рефлекси, анатомични аномалии и т.н.

Ехографията на тазобедрените стави е задължителен елемент от прегледа на новороденото. Тя се извършва с диагностична и превантивна цел. Състоянието, което налага това ехографско изследване е познато като Дисплазия на тазобедрените стави.

 

Що е то “Дисплазия на тазобедрените стави”?

Болестта е известна още като Luxatio coxae congenita. Включва в себе си:

• Състояния, изявяващите се при раждането;
• Състояния, изявяващи се през първата година (нестабилност на тазобедрената става);
• Състояния, оставащи неизявени през детството.

Дисплазията, представлява липса на съответствие между 1. бедрената глава и 2. ацетабулума (частта от таза, която оформя тазобедрената става) или още по-лесно казано неправилно оформяне на тазобедрената става.

Степени на засягане на тазобедрената става:

• Луксация - пълно изместване на бедрената глава от ставата;
• Сублуксация - частично изместване на бедрената глава от ставата;
• Дисплазия - липса на пълно съвпадение на ацетабулума (тазовата част от тазобедрената става) и бедрената глава.

Каква е причината за дисплазия на тазобедрената става?

Смята се, че заболяването се унаследява генетично. Тук е добре да изброим няколко рискови фактора, а именно:

1. Женски пол: среща се 5-7 пъти по-често;
2. Седалищно предлежание ;
3. Първородено;
4. Специфичен начин на повиване на новородените, който е бил популярен в миналото.

• Интересен факт е, че дисплазията е била много разпространено състояние, което в продължение на много години не е било диагностицирано. Причината е била “стегнатото” повиване на новородените с долепени крачета едно към друго. Идеята е била долните крайници на детето, съответно бъдещият зрял индивид да бъдат “прави”. Единственото, което се е получавало от това желание за “прави и красиви долни крайници” е извадена или недоразвита тазобедрена става. Поява на памперсите в България в началото на 90-те години на миналия век драстично е намалило броя на недоразвитите тазобедрени стави при новородени, поради разкрачената позиция, в която стоят тазобедрените стави на бебе в памперс. 

В друга статия ще обсъдим защо “краката” на някои хора изглеждат на “X”, други на “О”, а трети са прави. 

 

Каква е честотата на тази болест?

По данни на Скот Мубарак от “Rady Children’s Specialists of San Diego”, 

15-20% от бебетата, родени в седалищно предлежание са с някаква степен на дисплазия.

Как се диагностицира?

Белезите за нестабилност трябва да бъдат изследвани при всяко новородено. 

Тестовете, търсещи патология са както мануални, така и ехографски. 

При проходилите деца с луксация се наблюдава промяна в походката.

При Ехография на ТБС се наблюдава:

1. Дали бедрената глава е в ставата;
2. Дали главата е достатъчно покрита от таза и дали са в правилно съотношение.

Това се случва, чрез измерване на ъгли по анатомични ориентири. 

Други симптоми: 

• разлика в дължината на крайниците;
• асиметричен обем на движения в тазобедрените стави;
• ограничени по обем движения в едната тазобедрена става;
• Усещане и/или звук на “клик” при опит за наместване или изваждане на тазобедрената става;
• Асиметрични кожни гънки.

 

Какви са последствията, ако не диагностицираме дисплазията навреме?

Дисплазията на тазобедрената става не дава симптоматика в детството. Това, което се случва е, че има неравномерно натоварване на хрущяла в тазобедрената става, поради липсата на достатъчно контакт между ставните повърхности. Като резултат се развива артроза (износване на хрущяла) на тазобедрената става в ранна възраст, което от своя страна налага ендопротезиране (оперативна смяна на ставата). В по-тежките случаи, при които имаме сублуксация или луксация, походката е затруднена още от ранното детство. В по-късна възраст се наблюдават анатомични промени в бедрото и таза, които са необратими. Те са свързани с промяна в дължината на крайниците и обема на движения на ставите. Когато има разлика в дължината на двата долни крайника, поясният отдел на гръбначния стълб е дисбалансиран. Това води до гръбначни изкривявания и болки в кръста. 

Ако наличието на такъв тип патология бъде хванато в по-ранна възраст (над 2-3г.) е възможно да се извърши оперативна интервенция, променяща анатомията на тазобедрената става. Целта на такъв тип интервенция е бедрената глава да бъде достатъчно покрита от хрущялната част на тазовата кост (ацетабулума). По този начин разпределението на натоварването е по-балансирано и се удължава периодът, през който хрущяла ще е здрав.

Кога е най-добрия момент за ехографското изследване?

Най-подходящият момент е около 6-тата седмица след термин. 

 

Какво е лечението?

То бива два вида:

1. Неоперативно

Ранното разпознаване на болестта е ключ, към успешното неоперативно лечение. В повечето случаи се стремим именно към него. Колкото по-рано се хване наличието на дисплазия, толкова по-голям е шанса за неоперативен успех в лечението.

Използват се ортези (специфични гащички с презрамки), които ограничават движенията в тазобедрената става. По този начин се позволява бедрената глава да дооформи ставата по естествен механизъм. 

Лечението обикновено продължава между 4 и 12 седмици, в зависимост от степента и тежестта на изместването.

 

1. Оперативно

 В случай, че нямаме добър резултат от неоперативно лечение, сме принудени да преминем към оперативно наместване. 

 

Вредно ли е ехографското изследване за новороденото?

Не. Ехографията е доказано безопасна и безвредна. Рентгенографията при новородените е трудна за интерпретация поради факта, че тазобедрените стави са хрущялни (рентгенонегативни). 

 

Други приложения на ехографското изследване в ортопедията.

В миналото рентгенографията, компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс са били средствата за образна диагностика в ортопедията. Постепенно ехографията на мускулно-скелетната система е заела немалка част в полета на образната диагностика на ортопеда. В никакъв случай не говорим за изместване, но приложението е изключително улесняващо както пациента, така и лекаря. 

Тук можем да споменем няколко предимства на ехографията в ортопедията:

• Неинвазивно;
• Безвредно и безопасно;
• Образ на живо;
• Много по евтино (в сравнение с компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс);
• Динамични изображения.

 

Какво може да се диагностицира с ехография на мускулно-скелетната система?

• Лигаментарни (връзкови) възпаления и травми;
• Тендинопатии (болестни състояния на сухожилията - травми, възпаления и т.н.);
• Мускулни травми;
• Бурсити;
• Хематоми;
• Диагностика на стави и т.н.

 

В заключение може да се каже, че ултразвукът е универсален, безопасен и рентабилен метод в ортопедичната образна диагностика. Способността му да възпроизвежда динамични изображения го прави идеален за оценка на състоянието на меките тъкани, както и позицията на детската тазобедрена става. Въпреки, че има някои ограничения, предимствата му далеч ги надхвърлят. 

 

---

by Orthohouse

Hallux Valgus

---

by Orthohouse

Болка в рамото

---

by Orthohouse