Смяна на тазобедрена става
Тазобедрената става е една от най-подвижните стави в човешкото тяло. От ставането сутрин от леглото, през изкачването на стълби, сядането на стол или просто разходка в парка – тазобедрената става е в основата на почти всяко движение.
Какво представлява смяната на тазобедрена става?
Смяната на тазобедрена става, още позната в медицинските среди като тазобедрено ендопротезиране, представлява оперативно премахване на износения хрущял на таза и отстраняване на бедрената глава (ябълката). Същите се заместват от импланти.
Тазобедрената става е съставена от две кости:
- Главата на бедрената кост (caput femoris);
- Ацетабулум (частта от таза, която контактува с бедрената глава и оформя т.нар. “чашка”).
Тъканта, която обвива ставата се нарича синовиална мембрана. В здравите стави, тази мембрана произвежда вътреставната течност, която има смазващи функции и доставя ресурси за храненето на хрущяла.
Какви видове смяна на тазобедрена става се практикуват?
- Тотална смяна на тазобедрена става. Това е най-често срещания и успешен вид оперативна интервенция;
- Частична смяна на тазобедрената става. При този вид тазобедрено ендопротезиране се замества само бедрената част, като таза запазва своята цялост.
Този тип интервенция се извършва при специфични показания от страна на пациента (най-често при възрастни пациенти с фрактура на бедрената шийка).
Тук е моментът да кажем, че видът на ставата се определя и от начина на закрепване (фиксация) на импланта към костта.
- Циментно закрепване;
- Механично (безциментно) закрепване.
При циментната техника се разчита на:
- интеграция на импланта към цимента;
- интеграция на цимента към костта.
При механичната техника се разчита на директно прикрепване и интеграция на импланта към костта, посредством специално покритие и форма на самия имплант.
Изборът какъв тип протеза ще се постави на даден пациент, трябва да бъде направен както от ортопеда, който ще извърши интервенцията, така и на базата на информирано съгласие от страна на пациента.
Фактори, които се вземат под внимание са:
- Възраст;
- Тегло;
- Качество на костта;
- Желани следоперативни резултати;
- Придружаващи заболявания;
- Икономически въпроси;
- Други.
Кога се налага смяна на тазобедрена става?
- Напреднала артроза: дегенеративно заболяване на ставния хрущял, при което костите започват да се трият една в друга, причинявайки оток, ограничена подвижност и болка;
- Счупване на бедрената шийка;
- Посттравматичен артрит: последствие от травми, счупвания и предшестващи оперативни интервенции;
- Асептична некроза на бедрената глава (Болест на Чандлър) в напреднала фаза;
- Ревматоиден артрит;
- Липса на повлияване от традиционните консервативни методи (прием на НСПВС, физиотерапия, инжекции и т.н.).
Как протича интервенцията?
- Предоперативна подготовка
Пациентът преминава през предоперативни консултации с:
- кардиолог;
- анестезиолог.
Ако има придружаващи болести се налага и консултация с други специалисти.
Извършват се образни изследвания:
- Рентгенография
- Скенер (само в случаите, когато се налага)
Други общи изследвания:
- кръв и урина за оценка на общото състояние на болния.
- Операция
- Провежда се със спинална (упойка в кръста) или обща анестезия
- Извършва се оперативен достъп, премахва се болният хрущял, обработват се повърхностите и се поставят импланти.
Напоследък все повече пациенти се интересуват с какъв оперативен достъп ще бъде извършена интервенцията.
Съществуват няколко хирургични достъпа, които са предпочитани от хирурзите:
- Преден достъп;
- Страничен достъп (има и няколко подвида на страничния);
- Заден достъп.
Решението се взима от хирурга, като по желание пациентът може да се информира какви са особеностите на различните видове достъпи.
Какви са възможните усложнения?
Възможните дългосрочни усложнения след операцията могат да включват фрактура около импланта, луксация, скованост или болка, неуспех при процеса на интеграция между костта и имплантите или протезна инфекция.
От както са направени имплантите?
Има четири отделни импланта:
- Стебло;
- Капсула;
- Инлей;
- Глава.
Стеблото и капсулата се изработва обикновено от титан, кобалт-хром или неръждаема стомана.
Главата може да е:
- Метална;
- Керамична.
Понякога при фиксацията на капсулата, хирургът избира да използва винтове през титановата обвивка, за да закрепи импланта допълнително към тазовата кост.
Колко успешна е операцията за тотална смяна на тазобедрена става?
Като цяло, процентът на успех при операцията за смяна на тазобедрена става е висок: около 95% от пациентите съобщават за намаляване или изчезване на болката в ставата. В различните институции процентът варира, като в световен мащаб 97,8% казват, че качеството на живот им се е подобрило благодарение на операцията.
Какво представлява възстановяването?
Кинезитерапията (раздвижването) е ключов етап за крайния резултат. Започва се още на първия следоперативен ден.
Провежда се от кинезитерапевти, които са занимават конкретно с възстановяването на пациенти след ендопротезиране. В крайна сметка пациентът търси като краен резултат:
- Ходене без болка;
- Възстановяване на пълния обем на движения в тазобедрената става.
Смяна на колянна става
Изборът да се подложите на процедура за смяна на колянна става не е лесно решение. Когато болката е силна и ви пречи да живеете живота, който искате, решението за смяна на става може да окаже сериозен принос за завръщането към нормален живот.
Какво представлява смяната на колянна става?
Смяната на колянна става, още позната в медицинските среди като колянно ендопротезиране, представлява оперативно премахване на износения хрущял, който се замества от имплант.
Колянната става е изградена от три кости:
- бедрена кост(femur);
- голям пищял (tibia);
- капаче (patella).
Тъканта, която обвива ставата се нарича синовиална мембрана. В здравите стави, тази мембрана произвежда вътреставната течност, която има смазващи функции и доставя ресурси за храненето на хрущяла.
Основните движения в ставата са сгъване (флексия) и разгъване (екстензия). По време на сгъването се случват и други движения в ставата невидими за простото око, а именно приплъзване и ротация на ставните повърхности една спрямо друга, но за целта на статията не е нужно да навлизаме в тези детайли.
Ставното покритие на костите се нарича хрущял. Именно в тази структура се развиват процеси, довеждащи до износване на колянната става (Гонартроза).
Износването на хрущяла може да бъде както първично, така и вторично. При вторичното износване причинител е предшестваща патология в областта. Например вътреставно счупване на някоя от костите съставящи колянната става.
Какви видове смяна на колянна става са наложени в практиката?
- Уникондилно протезиране: смяна на един сегмент от ставата, със запазване на връзковия апарат;
- Тотално ендопротезиране: смяна на цялата хрущялна повърхност.
Кога се налага смяна на колянна става?
- Напреднала артроза: дегенеративно заболяване на ставния хрущял, при което костите започват да се трият една в друга, причинявайки оток, ограничена подвижност и болка;
- Ревматоиден артрит;
- Посттравматичен артрит: последствие от травми, счупвания и предшестващи оперативни интервенции;
- Деформации на колянната става;
- Липса на повлияване от традиционните консервативни методи (прием на НСПВС, физиотерапия, инжекции и т.н.).
Kак протича интервенцията?
- Предоперативна подготовка
Пациентът преминава през предоперативни консултации с:
- кардиолог;
- анестезиолог.
Ако има придружаващи болести се налага и консултация с други специалисти.
Извършват се образни изследвания:
- Рентгенография
- Скенер (само в случаите, когато се налага)
Други общи изследвания:
- кръв и урина за оценка на общото състояние на болния.
- Операция
- Провежда се със спинална (упойка в кръста) или обща анестезия
- Извършва се оперативен достъп, премахва се болният хрущял, обработват се повърхностите и се поставят импланти.
- Възможно е и заместване на хрущяла на капачето с имплант, но в България процедурата се извършва само ако се налага и не е златен стандарт.
Какво представлява възстановяването?
Кинезитерапията (раздвижването) е ключов етап за крайния резултат. Започва се още на първия следоперативен ден.
Провежда се от кинезитерапевти, които са занимават конкретно с възстановяването на пациенти след ендопротезиране. В крайна сметка пациентът търси като краен резултат:
- Ходене без болка;
- Възстановяване на пълния обем на движения в колянната става.
| Период | Дейности и цели |
| 0–2 седмици | Изправяне, ходене по стълби с помощни средства. |
| 2–6 седмици | Активна кинезитерапия за заякване на мускулатурата |
| 6–12 седмици | Самостоятелно ходене, връщане към активности |
Резултати:
Смяната на колянна става води до премахване на болката и подобряване в обема на движения. След възстановяването, пациентите могат да се завърнат към нормалното и продължително ходене, плуване, каране на колело или например игра на голф. Трябва да се избягват по-големи спортни натоварвания, като тичане, скачане и контактни спортове.