Плоскостъпие
Плоскостъпието, известно още като “Дюстабан”, представлява промяна в конфигурацията на костите и меките тъкани на ходилото, като най-видимия белег е спадането на надлъжния и/или напречния свод.
За да разберем по-добре какво е това свод, нека погледнем малко анатомия.
Ходилото има два основни свода, макар в литературата да има описан трети:
- Надлъжен свод;
- Напречен свод.
Те са изградени от:
- Кости;
- Връзки;
- Мускулите и техните сухожилия.
Човешкото ходило е много индивидуално понятие, тъй като анатомията и вариациите в конфигурацията на костите са изключително разнообразни.
Плоскостъпието е нещо съвсем нормално за бебетата и малките деца, тъй като ходилата им не са достатъчно оформени. Сводовете или т.нар “Арки” на ходилата се развиват по време на детството. При някои индивиди, височината на т.нар. “арка” остава много ниска, или изобщо отсъства. Плоскостъпие може да се развие и на по-късна възраст, но причините са съвсем различни.
Плоскостъпието е много често срещано, предава се наследствено и обикновено не е болезнено. В някои случаи, когато е прекалено изразено, може да предизвика дискомфорт и болка в глезенните стави и подбедриците.
Причини за плоскостъпие:
- Фамилна генетична обремененост;
- Травма;
- Наднормено тегло;
- Възраст;
- Бременност;
- Диабет;
- Ревматоиден артрит;
- Скъсени Ахилови сухожилия.
Какви са симптомите?
- Болка в областта на напречния свод;
- Болка в областта на надлъжния свод;
- Умора в ходилата;
- Болка в зоната между свода и петата;
- Болка по вътрешния ръб на ходилото;
- Болка по външния ръб на ходилото;
- Омазоляване на характерни зони;
- Оток на зона от ходилото, придружен от болка, която почти не позволява стъпване на дадения крайник;
- Болки в глезена и подбедрицата.
Симптоматиката при плоскостъпие може да бъде изключително разнообразна, като самото плоскостъпие, може да допринесе за задълбочаване на вече съществуващи възпаления.
Плоскостъпие при деца
В периодът на ранното детство (1-3г.), плоскостъпието е съвсем нормално (физиологично) състояние. Когато децата прохождат (обикновено м/у 1-1,5г.), сводовете им изглеждат много ниски, особено когато пренесат тежестта си върху ходилото. Това не бива да притеснява родителите, тъй като развитието му тепърва предстои. Обикновено оплаквания от плоскостъпие могат да се появят в периода между 3-7 г. възраст. Най-честото оплакване е от умора в областта на ходилата след продължително ходене или спорт. Влизайки в лекарския кабинет, първото нещо, което родителите съобщават е, че са забелязали изкривяване на петата навън.
В тези случаи е уместен преглед от Ортопед с цел да се разбере каква е причината за плоскостъпието.
При безсимптомно плоскостъпие се дават съвети за укрепване на мускулатурата около ходилото, чрез физическа активност и ходене бос.
Плоскостъпие при възрастни
Има едно особено състояние, описано в литературата като: Недостатъчност на задното тибиално сухожилие (наричано още дисфункция на m. tibialis posterior или плоскостъпие, придобито при възрастни) буквално означава “отпускане” на този мускул. Състоянието обаче включва и патологично “снижаване” на костно-връзковия апарат от медиалната (вътрешна) страна на стъпалото и глезена. Това води до колапс на свода на стъпалото.
Как се диагностицира?
Най-лесният диагностичен метод е т.нар. плантограма, която всъщност представлява “отпечатък” на ходилото и дава информация за разпределението на натоварването в различните зони на ходилото.
Тук може да се спомене, че освен статичните анализи (което фактически е плантограмата), има и динамични анализи на ходилата. Те се извършват със специална техника, като в този случай, пациентът ходи по пътека с подлежащи сензори.
Динамичният анализ на ходилата по своята същност е много по-надеждният източник на информация за особеностите при натоварването на различните ходила.
- При статичния анализ (когато пациентът седи прав на едно място), изследваният волево или неволево манипулира позицията и натоварването на ходилата, опитвайки се да балансира на едно място.
- При динамичния анализ (когато пациентът ходи по обособена пътека), изследваният: 1. Не се опитва да балансира и 2. дава много по-реалистична информация за поведението на ходилата през различните фази на походката по време на натоварване.
Ако при деца плоскостъпието е симптоматично се налага извършване на рентгенография с натоварване. Измерва се т.нар. ъгъл на “Meary”, който показва тежестта на плоскостъпието. Според него може да се планира хирургична корекция.
Лечение:
Лечението на плоскостъпие бива неоперативно и оперативно.
1.Неоперативно:
- Избор на коригиращо изделие: Стандартни или Индивидуални стелки;
- Подбор на подходящи обувки;
- Редукция на тегло (ако е наднормено);
- Режим натоварване/почивка;
- НСПВС при симптоматично плоскостъпие;
- Физиотерапия при симптоматично плоскостъпие.
2.Оперативното лечение се налага при подрастващи индивиди, чиято симптоматика не се повлиява от коригиращи стелки.
Назначаването на стелки в детска възраст има своите особености и крие рискове, което от своя страна налага задължителна консултация с ортопед.