Болки в ахилесовото сухожилие

Ахилесовото сухожилие е най-голямото и най-силното сухожилие в човешкото тяло. Същевременно е едно и от най-натоварваните, предвид разположението и функциите му. Ако днес направим 10 000 крачки, 5 000 пъти Ахилесът ни е изтласкал тежестта на тялото. Той свързва мускула на прасеца с петата и има ключова роля при ходене, тичане, скачане и изправяне на пръсти.

Болката в тази област е често срещан проблем, както при активни спортисти, така и при хора, които водят умерено активен начин на живот. Макар да изглежда като "дребен дискомфорт", болката в ахилесовото сухожилие често предупреждава за претоварване или започващ възпалителен процес.

Ако бъде пренебрегната, тя може да доведе до по-сериозни травми. Хроничният възпалителен процес в сухожилието води до структурни промени, а те от своя страна могат да предизвикат руптура (скъсване). В тази статия ще разгледаме основните причини, симптоми, етапи на развитие и възможностите за лечение, за да разберете как най-ефективно да предпазите ахилесовото си сухожилие от травми и болка.

Какво представлява ахилесовото сухожилие?

Ахилесовото сухожилие е здрава съединителна тъкан, която свързва мускула:

- гастрокнемиус и

- солеус с петната кост. Благодарение на него можем да изтласкваме тялото напред при ходене, да скачаме, да тичаме и да се движим стабилно по наклонени повърхности.

 

Ахилесовото сухожилие поема огромни натоварвания всеки ден - особено при спортове като бягане, футбол, тенис, фитнес и танци. Въпреки силата си обаче, Ахилесът е уязвим, защото е слабо кръвоснабден. Това означава, че възстановяването му трае по-дълго, а при натрупване на микротравми рискът от възпаление или разкъсване се увеличава значително.

Какви са най-честите причини за болки в ахилесовото сухожилие?

Много и различни са факторите, които обуславят болката в ахилесовото сухожилие. Тук обаче ще се фокусираме върху тези, които са най-чести. Респективно - тези, които бихте могли да минимизирате с оглед на това да си спестите болка и дискомфорт в Ахилеса.

Претоварване и повторяеми движения

Повторяемите движения при тичане, скачане или спортове с резки ускорения могат да доведат до микротравми в тази област. Когато тялото няма достатъчно време да се възстанови, се появяват възпаления и болка. Те могат да доведат до скованост и дори невъзможност да се извършват физически усилия, чиято мобилност зависи от ахилесовото сухожилие.

Неподходящи обувки и/или техника при активности

Друга често срещана причина за поява на болки в ахилесовото сухожилие са неподходящите  обувки. Такива с твърда подметка и/или твърде износена такава например могат да повишат напрежението върху сухожилието. Неподходящата техника на бягане пък е друга важна причина, която може да създаде допълнително натоварване върху ахилеса и той да започне да боли.

Внезапно увеличаване на физическата активност

Увеличаването на километри при бегачи или интензивността при тренировки без постепенна адаптация често водят до болка в Ахилеса. Тази промяна е важно да се случи постепенно и под ръководството на специалист. Да се повиши интензитетът на тренировка, бягане и/или каквато и да е друга активност внезапно не е ефективен подход.

Травми и разтежения

Рязко движение, подхлъзване или неправилно приземяване могат да предизвикат остро разтягане на сухожилието. Този тип инциденти са често срещани при спортисти. Наличието на такава травма изисква достатъчно дълга почивка, за да може ахилесовото сухожилие да се възстанови преди да се върнете към обичайните си спортни активности.

Анатомични особености

Плоскостъпие, високи сводове или стегнати мускули променят начина, по който натоварваме сухожилието. Този тип причини са анатомични - те трудно могат да бъдат коригирани, освен ако не се използват специални средства – например специализирани обувки.

Възрастови промени

С възрастта сухожилието губи еластичността си, което е съвсем естествен физиологичен процес. При хората на 30-40 години рискът от хронично увреждане значително се увеличава, затова те трябва да бъдат много внимателни.

Видове болки в ахилесовото сухожилие

Болката при Ахилеса може да бъде лека и периодична или силна и постоянна. Най-често тя се изразява в:

  • Чувство на тъпа или остра болка, простираща се по задната част на петата или прасеца;
  • Чувство на скованост сутрин - дискомфортът отшумява след раздвижване на крака;
  • Поява на болката след определено движение - най-често при ходене на стръмно (нагоре) или след спринт;
  • Повишена чувствителност при натиск в областта на Ахилеса;
  • Поява на оток в областта на сухожилието - резултат от възпалителен процес/травматично увреждане или претоварване.

Важно е да направим уточнението, че поява на внезапна, силна и остра болка, придружена от невъзможност да се изправите на пръстите си, може да е признак за руптура (скъсване) на сухожилието и изисква медицинска помощ.

От поява на лека болка до сериозна травма - как се развива възпалението в ахилесовото сухожилие?

Възпалението в ахилесовото сухожилие преминава през няколко фази, които ще представим съвсем накратко тук:

  • Болка след тренировка - често това е първият сигнал за претоварване. Болката се появява след физическа активност и изчезва след почивка. Ако се реагира навреме, възстановяването е бързо;
  • Болка по време на натоварване - тук сухожилието вече е възпалено. Болката се усеща и по време на тренировка, понякога дори при ходене. Проблемът може да стане хроничен, ако се игнорира.
  • Хронична тендинопатия - структурата на сухожилието се променя - появяват се микроразкъсвания, удебеляване и отслабване. Болката става постоянна, а възстановяването е много по-бавно.
  • Руптура на ахилесовото сухожилие - това е най-тежката фаза на увреда на Ахилеса. Характеризира се с рязка болка, поява на внезапен оток и невъзможност да се ходи нормално. Много често след спонтанна руптура думите на пациента са: „Усетих как някой ме ритна в глезена, но когато се обърнах, зад мен нямаше никой“ Състоянието изисква спешно хирургично лечение.

Как се диагностицира болката в ахилесовото сухожилие?

Поставянето на точна диагноза започва с клиничен преглед от Ортопед. Специалистът оценява движението, извършва клинични тестове, палпира сухожилието и проверява за подуване, болка или удебеляване. В помощ идват:

  • Ултразвук - за откриване на възпаление или микроразкъсвания;
  • ЯМР - при съмнение за руптура на ахилесовото сухожилие;

Диагнозата е ключова за правилния избор на лечение и вашия ортопед-травматолог е този, който може да определи състоянието ви и нуждата от лечение.

Какво е лечението при болки в ахилесовото сухожилие?

Лечението зависи от индивидуалния случай, степен на увреда, болка и т.н., които се оценяват от специалиста ортопед. В общия случай обаче се препоръчват:

  • Покой и ограничаване на натоварването - първата стъпка е да намалите или временно да прекратите физическите дейности, които причиняват болка;
  • Лед и противовъзпалителни средства - студеното намалява възпалението и облекчава болката. Нестероидните противовъзпалителни лекарства могат да помогнат, но трябва да се приемат само при нужда;
  • Разтягане и упражнения - стегнатите прасци често са причина за натоварване на сухожилието. Специализирани упражнения за натоварване доказано ускоряват възстановяването;
  • Физиотерапия - техники като ударно-вълнова терапия, лазерна терапия и масажи подобряват кръвообращението и стимулират възстановяването му;
  • Стелки и подходящи обувки – повдигнатата пета е опция при изработването на индивидуални стелки или избора на обувки, която допринася за отпускането на сухожилието при хора със скъсени ахилови сухожилия.

Навременната реакция е ключова, защото може да предотврати хронични проблеми или руптура. Ако болката продължава повече от няколко дни или се засилва при движение, най-доброто решение е консултация с Ортопед. Грижете се за ахилесовото си сухожилие - без него всяка стъпка ще бъде предизвикателство.

 

 

by Orthohouse

Смяна на тазобедрена става

Тазобедрената става е една от най-подвижните стави в човешкото тяло. От ставането сутрин от леглото, през изкачването на стълби, сядането на стол или просто разходка в парка – тазобедрената става е в основата на почти всяко движение.

 

Какво представлява смяната на тазобедрена става?

Смяната на тазобедрена става, още позната в медицинските среди като тазобедрено ендопротезиране, представлява оперативно премахване на износения хрущял на таза и отстраняване на бедрената глава (ябълката). Същите се заместват от импланти.

Тазобедрената става е съставена от две кости:

  • Главата на бедрената кост (caput femoris);
  • Ацетабулум (частта от таза, която контактува с бедрената глава и оформя т.нар. “чашка”).

Тъканта, която обвива ставата се нарича синовиална мембрана. В здравите стави, тази мембрана произвежда вътреставната течност, която има смазващи функции и доставя ресурси за храненето на хрущяла.

Какви видове смяна на тазобедрена става се практикуват?

  • Тотална смяна на тазобедрена става. Това е най-често срещания и успешен вид оперативна интервенция;
  • Частична смяна на тазобедрената става. При този вид тазобедрено ендопротезиране се замества само бедрената част, като таза запазва своята цялост.

Този тип интервенция се извършва при специфични показания от страна на пациента (най-често при възрастни пациенти с фрактура на бедрената шийка).

 

Тук е моментът да кажем, че видът на ставата се определя и от начина на закрепване (фиксация) на импланта към костта.

  • Циментно закрепване;
  • Механично (безциментно) закрепване.

При циментната техника се разчита на:

  • интеграция на импланта към цимента;
  • интеграция на цимента към костта.

При механичната техника се разчита на директно прикрепване и интеграция на импланта към костта, посредством специално покритие и форма на самия имплант.

 

Изборът какъв тип протеза ще се постави на даден пациент, трябва да бъде направен както от ортопеда, който ще извърши интервенцията, така и на базата на информирано съгласие от страна на пациента.

Фактори, които се вземат под внимание са:

  • Възраст;
  • Тегло;
  • Качество на костта;
  • Желани следоперативни резултати;
  • Придружаващи заболявания;
  • Икономически въпроси;
  • Други.

Кога се налага смяна на тазобедрена става?

  • Напреднала артроза: дегенеративно заболяване на ставния хрущял, при което костите започват да се трият една в друга, причинявайки оток, ограничена подвижност и болка;
  • Счупване на бедрената шийка;
  • Посттравматичен артрит: последствие от травми, счупвания и предшестващи оперативни интервенции;
  • Асептична некроза на бедрената глава (Болест на Чандлър) в напреднала фаза;
  • Ревматоиден артрит;
  • Липса на повлияване от традиционните консервативни методи (прием на НСПВС, физиотерапия, инжекции и т.н.).

Как протича интервенцията?

  1. Предоперативна подготовка

Пациентът преминава през предоперативни консултации с:

  • кардиолог;
  • анестезиолог.

Ако има придружаващи болести се налага и консултация с други специалисти.

Извършват се образни изследвания:

  • Рентгенография
  • Скенер (само в случаите, когато се налага)

Други общи изследвания:

  • кръв и урина за оценка на общото състояние на болния.
  1. Операция
  • Провежда се със спинална (упойка в кръста) или обща анестезия
  • Извършва се оперативен достъп, премахва се болният хрущял, обработват се повърхностите и се поставят импланти.

Напоследък все повече пациенти се интересуват с какъв оперативен достъп ще бъде извършена интервенцията.

Съществуват няколко хирургични достъпа, които са предпочитани от хирурзите:

  • Преден достъп;
  • Страничен достъп (има и няколко подвида на страничния);
  • Заден достъп.

Решението се взима от хирурга, като по желание пациентът може да се информира какви са особеностите на различните видове достъпи.

 

Какви са възможните усложнения?

Възможните дългосрочни усложнения след операцията могат да включват фрактура около импланта, луксация, скованост или болка, неуспех при процеса на интеграция  между костта и имплантите или протезна инфекция.

От както са направени имплантите?

Има четири отделни импланта:

  • Стебло;
  • Капсула;
  • Инлей;
  • Глава.

Стеблото и капсулата се изработва обикновено от титан, кобалт-хром или неръждаема стомана.

Главата може да е:

  1. Метална;
  2. Керамична.

Понякога при фиксацията на капсулата, хирургът избира да използва винтове през титановата обвивка, за да закрепи импланта допълнително към тазовата кост.

Колко успешна е операцията за тотална смяна на тазобедрена става?

Като цяло, процентът на успех при операцията за смяна на тазобедрена става е висок: около 95% от пациентите съобщават за намаляване или изчезване на болката в ставата. В различните институции процентът варира, като в световен мащаб 97,8% казват, че качеството на живот им се е подобрило благодарение на операцията.

Какво представлява възстановяването?

Кинезитерапията (раздвижването) е ключов етап за крайния резултат. Започва се още на първия следоперативен ден.

Провежда се от кинезитерапевти, които са занимават конкретно с възстановяването на пациенти след ендопротезиране. В крайна сметка пациентът търси като краен резултат:

  • Ходене без болка;
  • Възстановяване на пълния обем на движения в тазобедрената става.

 

by Orthohouse

Смяна на колянна става

Изборът да се подложите на процедура за смяна на колянна става не е лесно решение. Когато болката е силна и ви пречи да живеете живота, който искате, решението за смяна на става може да окаже сериозен принос за завръщането към нормален живот. 

 

Какво представлява смяната на колянна става?

 

Смяната на колянна става, още позната в медицинските среди като колянно ендопротезиране, представлява оперативно премахване на износения хрущял, който се замества от имплант. 

 

Колянната става е изградена от три кости:

  • бедрена кост(femur);
  • голям пищял (tibia);
  • капаче (patella).

 

Тъканта, която обвива ставата се нарича синовиална мембрана. В здравите стави, тази мембрана произвежда вътреставната течност, която има смазващи функции и доставя ресурси за храненето на хрущяла. 

Основните движения в ставата са сгъване (флексия) и разгъване (екстензия). По време на сгъването се случват и други движения в ставата невидими за простото око, а именно приплъзване и ротация на ставните повърхности една спрямо друга, но за целта на статията не е нужно да навлизаме в тези детайли. 

Ставното покритие на костите се нарича хрущял. Именно в тази структура се развиват процеси, довеждащи до износване на колянната става (Гонартроза).

Износването на хрущяла може да бъде както първично, така и вторично. При вторичното износване причинител е предшестваща патология в областта. Например вътреставно счупване на някоя от костите съставящи колянната става.

Какви видове смяна на колянна става са наложени в практиката?

  • Уникондилно протезиране: смяна на един сегмент от ставата, със запазване на връзковия апарат;

  • Тотално ендопротезиране: смяна на цялата хрущялна повърхност. 

Кога се налага смяна на колянна става?

  • Напреднала артроза: дегенеративно заболяване на ставния хрущял, при което костите започват да се трият една в друга, причинявайки оток, ограничена подвижност и болка;
  • Ревматоиден артрит;
  • Посттравматичен артрит: последствие от травми, счупвания и предшестващи оперативни интервенции;
  • Деформации на колянната става;
  • Липса на повлияване от традиционните консервативни методи (прием на НСПВС, физиотерапия, инжекции и т.н.).

Kак протича интервенцията?

  1. Предоперативна подготовка

Пациентът преминава през предоперативни консултации с:

  • кардиолог;
  • анестезиолог. 

Ако има придружаващи болести се налага и консултация с други специалисти. 

Извършват се образни изследвания:

  • Рентгенография
  • Скенер (само в случаите, когато се налага)

Други общи изследвания:

  •  кръв и урина за оценка на общото състояние на болния.  
  1. Операция
  • Провежда се със спинална (упойка в кръста) или обща анестезия
  • Извършва се оперативен достъп, премахва се болният хрущял, обработват се повърхностите и се поставят импланти.
  • Възможно е и заместване на хрущяла на капачето с имплант, но в България процедурата се извършва само ако се налага и не е златен стандарт. 

Какво представлява възстановяването?

Кинезитерапията (раздвижването) е ключов етап за крайния резултат. Започва се още на първия следоперативен ден. 

Провежда се от кинезитерапевти, които са занимават конкретно с възстановяването на пациенти след ендопротезиране. В крайна сметка пациентът търси като краен резултат:

  • Ходене без болка;
  • Възстановяване на пълния обем на движения в колянната става. 

Период Дейности и цели
0–2 седмици Изправяне, ходене по стълби с помощни средства.
2–6 седмици Активна кинезитерапия за заякване на мускулатурата 
6–12 седмици Самостоятелно ходене, връщане към активности

Резултати: 

Смяната на колянна става води до премахване на болката и подобряване в обема на движения. След възстановяването, пациентите могат да се завърнат към нормалното и продължително ходене, плуване, каране на колело или например игра на голф. Трябва да се избягват по-големи спортни натоварвания, като тичане, скачане и контактни спортове. 

 

by Orthohouse

Плоскостъпие

Плоскостъпието, известно още като “Дюстабан”, представлява промяна в конфигурацията на костите и меките тъкани на ходилото, като най-видимия белег е спадането на надлъжния и/или напречния свод.

За да разберем по-добре какво е това свод, нека погледнем малко анатомия. 

Ходилото има два основни свода, макар в литературата да има описан трети: 

  • Надлъжен свод;
  • Напречен свод.

Те са изградени от:

  • Кости;
  • Връзки;
  • Мускулите и техните сухожилия. 

Човешкото ходило е много индивидуално понятие, тъй като анатомията и вариациите в конфигурацията на костите са изключително разнообразни. 

Плоскостъпието е нещо съвсем нормално за бебетата и малките деца, тъй като ходилата им не са достатъчно оформени. Сводовете или т.нар “Арки” на ходилата се развиват по време на детството. При някои индивиди, височината на т.нар. “арка” остава много ниска, или изобщо отсъства. Плоскостъпие може да се развие и на по-късна възраст, но причините са съвсем различни. 

Плоскостъпието е много често срещано, предава се наследствено и обикновено не е болезнено. В някои случаи, когато е прекалено изразено, може да предизвика дискомфорт и болка в глезенните стави и подбедриците.  

 

Причини за плоскостъпие:

  • Фамилна генетична обремененост;
  • Травма;
  • Наднормено тегло;
  • Възраст;
  • Бременност;
  • Диабет;
  • Ревматоиден артрит;
  • Скъсени Ахилови сухожилия.

 

Какви са симптомите?

  • Болка в областта на напречния свод;
  • Болка в областта на надлъжния свод;
  • Умора в ходилата;
  • Болка в зоната между свода и петата;
  • Болка по вътрешния ръб на ходилото;
  • Болка по външния ръб на ходилото;
  • Омазоляване на характерни зони;
  • Оток на зона от ходилото, придружен от болка, която почти не позволява стъпване на дадения крайник;
  • Болки в глезена и подбедрицата.

Симптоматиката при плоскостъпие може да бъде изключително разнообразна, като самото плоскостъпие, може да допринесе за задълбочаване на вече съществуващи възпаления. 

 

Плоскостъпие при деца

В периодът на ранното детство (1-3г.), плоскостъпието е съвсем нормално (физиологично) състояние. Когато децата прохождат (обикновено м/у 1-1,5г.), сводовете им изглеждат много ниски, особено когато пренесат тежестта си върху ходилото. Това не бива да притеснява родителите, тъй като развитието му тепърва предстои. Обикновено оплаквания от плоскостъпие могат да се появят в периода между 3-7 г. възраст. Най-честото оплакване е от умора в областта на ходилата след продължително ходене или спорт. Влизайки в лекарския кабинет, първото нещо, което родителите съобщават е, че са забелязали изкривяване на петата навън. 

В тези случаи е уместен преглед от Ортопед с цел да се разбере каква е причината за плоскостъпието. 

При безсимптомно плоскостъпие се дават съвети за укрепване на мускулатурата около ходилото, чрез физическа активност и ходене бос.

Плоскостъпие при възрастни

Има едно особено състояние, описано в литературата като: Недостатъчност на задното тибиално сухожилие (наричано още дисфункция на m. tibialis posterior или плоскостъпие, придобито при възрастни) буквално означава “отпускане”  на този мускул. Състоянието обаче включва и патологично “снижаване” на костно-връзковия апарат от медиалната (вътрешна) страна на стъпалото и глезена. Това води до колапс на свода на стъпалото.

Как се диагностицира?

Най-лесният диагностичен метод е т.нар. плантограма, която всъщност представлява “отпечатък” на ходилото и дава информация за разпределението на натоварването в различните зони на ходилото.

Тук може да се спомене, че освен статичните анализи (което фактически е плантограмата), има и динамични анализи на ходилата. Те се извършват със специална техника, като в този случай, пациентът ходи по пътека с подлежащи сензори. 

Динамичният анализ на ходилата по своята същност е много по-надеждният източник на информация за особеностите при натоварването на различните ходила. 

  • При статичния анализ (когато пациентът седи прав на едно място), изследваният волево или неволево манипулира позицията и натоварването на ходилата, опитвайки се да балансира на едно място. 
  • При динамичния анализ (когато пациентът ходи по обособена пътека), изследваният: 1. Не се опитва да балансира и 2. дава много по-реалистична информация за поведението на ходилата през различните фази на походката по време на натоварване. 

Ако при деца плоскостъпието е симптоматично се налага извършване на рентгенография с натоварване. Измерва се т.нар. ъгъл на “Meary”, който показва тежестта на плоскостъпието. Според него може да се планира хирургична корекция.

 

Лечение:

Лечението на плоскостъпие бива неоперативно и оперативно.

1.Неоперативно:

  • Избор на коригиращо изделие: Стандартни или Индивидуални стелки;
  • Подбор на подходящи обувки;
  • Редукция на тегло (ако е наднормено);
  • Режим натоварване/почивка;
  • НСПВС при симптоматично плоскостъпие;
  • Физиотерапия при симптоматично плоскостъпие.

2.Оперативното лечение се налага при подрастващи индивиди, чиято симптоматика не се повлиява от коригиращи стелки. 

Назначаването на стелки в детска възраст има своите особености и крие рискове, което от своя страна налага задължителна консултация с ортопед. 

by Orthohouse

Ехография на тазобедрени стави на новородени

Защо водите новороденото си на Ортопед?

В тази статия ще може да дадем отговор на този въпрос.

Прегледа на новородено включва както цялостна оценка на опорно-двигателния апарат, така и на нервната система. 

Проверяват се симетрия на движения, мускулен тонус, рефлекси, анатомични аномалии и т.н.

Ехографията на тазобедрените стави е задължителен елемент от прегледа на новороденото. Тя се извършва с диагностична и превантивна цел. Състоянието, което налага това ехографско изследване е познато като Дисплазия на тазобедрените стави.

 

Що е то “Дисплазия на тазобедрените стави”?

Болестта е известна още като Luxatio coxae congenita. Включва в себе си:

  • Състояния, изявяващите се при раждането;
  • Състояния, изявяващи се през първата година (нестабилност на тазобедрената става);
  • Състояния, оставащи неизявени през детството.

Дисплазията, представлява липса на съответствие между 1. бедрената глава и 2. ацетабулума (частта от таза, която оформя тазобедрената става) или още по-лесно казано неправилно оформяне на тазобедрената става.

Степени на засягане на тазобедрената става:

  • Луксация - пълно изместване на бедрената глава от ставата;
  • Сублуксация - частично изместване на бедрената глава от ставата;
  • Дисплазия - липса на пълно съвпадение на ацетабулума (тазовата част от тазобедрената става) и бедрената глава.

Каква е причината за дисплазия на тазобедрената става?

Смята се, че заболяването се унаследява генетично. Тук е добре да изброим няколко рискови фактора, а именно:

  1. Женски пол: среща се 5-7 пъти по-често;
  2. Седалищно предлежание ;
  3. Първородено;
  4. Специфичен начин на повиване на новородените, който е бил популярен в миналото.
  • Интересен факт е, че дисплазията е била много разпространено състояние, което в продължение на много години не е било диагностицирано. Причината е била “стегнатото” повиване на новородените с долепени крачета едно към друго. Идеята е била долните крайници на детето, съответно бъдещият зрял индивид да бъдат “прави”. Единственото, което се е получавало от това желание за “прави и красиви долни крайници” е извадена или недоразвита тазобедрена става. Поява на памперсите в България в началото на 90-те години на миналия век драстично е намалило броя на недоразвитите тазобедрени стави при новородени, поради разкрачената позиция, в която стоят тазобедрените стави на бебе в памперс. 

В друга статия ще обсъдим защо “краката” на някои хора изглеждат на “X”, други на “О”, а трети са прави. 

 

Каква е честотата на тази болест?

По данни на Скот Мубарак от “Rady Children’s Specialists of San Diego”, 

15-20% от бебетата, родени в седалищно предлежание са с някаква степен на дисплазия.

Как се диагностицира?

Белезите за нестабилност трябва да бъдат изследвани при всяко новородено. 

Тестовете, търсещи патология са както мануални, така и ехографски. 

При проходилите деца с луксация се наблюдава промяна в походката.

При Ехография на ТБС се наблюдава:

  1. Дали бедрената глава е в ставата;
  2. Дали главата е достатъчно покрита от таза и дали са в правилно съотношение.

Това се случва, чрез измерване на ъгли по анатомични ориентири. 

Други симптоми: 

  • разлика в дължината на крайниците;
  • асиметричен обем на движения в тазобедрените стави;
  • ограничени по обем движения в едната тазобедрена става;
  • Усещане и/или звук на “клик” при опит за наместване или изваждане на тазобедрената става;
  • Асиметрични кожни гънки.

 

Какви са последствията, ако не диагностицираме дисплазията навреме?

Дисплазията на тазобедрената става не дава симптоматика в детството. Това, което се случва е, че има неравномерно натоварване на хрущяла в тазобедрената става, поради липсата на достатъчно контакт между ставните повърхности. Като резултат се развива артроза (износване на хрущяла) на тазобедрената става в ранна възраст, което от своя страна налага ендопротезиране (оперативна смяна на ставата). В по-тежките случаи, при които имаме сублуксация или луксация, походката е затруднена още от ранното детство. В по-късна възраст се наблюдават анатомични промени в бедрото и таза, които са необратими. Те са свързани с промяна в дължината на крайниците и обема на движения на ставите. Когато има разлика в дължината на двата долни крайника, поясният отдел на гръбначния стълб е дисбалансиран. Това води до гръбначни изкривявания и болки в кръста. 

Ако наличието на такъв тип патология бъде хванато в по-ранна възраст (над 2-3г.) е възможно да се извърши оперативна интервенция, променяща анатомията на тазобедрената става. Целта на такъв тип интервенция е бедрената глава да бъде достатъчно покрита от хрущялната част на тазовата кост (ацетабулума). По този начин разпределението на натоварването е по-балансирано и се удължава периодът, през който хрущяла ще е здрав.

Кога е най-добрия момент за ехографското изследване?

Най-подходящият момент е около 6-тата седмица след термин. 

 

Какво е лечението?

То бива два вида:

  1. Неоперативно

Ранното разпознаване на болестта е ключ, към успешното неоперативно лечение. В повечето случаи се стремим именно към него. Колкото по-рано се хване наличието на дисплазия, толкова по-голям е шанса за неоперативен успех в лечението.

Използват се ортези (специфични гащички с презрамки), които ограничават движенията в тазобедрената става. По този начин се позволява бедрената глава да дооформи ставата по естествен механизъм. 

Лечението обикновено продължава между 4 и 12 седмици, в зависимост от степента и тежестта на изместването.

 

  1. Оперативно

 В случай, че нямаме добър резултат от неоперативно лечение, сме принудени да преминем към оперативно наместване. 

 

Вредно ли е ехографското изследване за новороденото?

Не. Ехографията е доказано безопасна и безвредна. Рентгенографията при новородените е трудна за интерпретация поради факта, че тазобедрените стави са хрущялни (рентгенонегативни). 

 

Други приложения на ехографското изследване в ортопедията.

В миналото рентгенографията, компютърната томография и ядрено-магнитният резонанс са били средствата за образна диагностика в ортопедията. Постепенно ехографията на мускулно-скелетната система е заела немалка част в полета на образната диагностика на ортопеда. В никакъв случай не говорим за изместване, но приложението е изключително улесняващо както пациента, така и лекаря. 

Тук можем да споменем няколко предимства на ехографията в ортопедията:

  • Неинвазивно;
  • Безвредно и безопасно;
  • Образ на живо;
  • Много по евтино (в сравнение с компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс);
  • Динамични изображения.

 

Какво може да се диагностицира с ехография на мускулно-скелетната система?

  • Лигаментарни (връзкови) възпаления и травми;
  • Тендинопатии (болестни състояния на сухожилията - травми, възпаления и т.н.);
  • Мускулни травми;
  • Бурсити;
  • Хематоми;
  • Диагностика на стави и т.н.

 

В заключение може да се каже, че ултразвукът е универсален, безопасен и рентабилен метод в ортопедичната образна диагностика. Способността му да възпроизвежда динамични изображения го прави идеален за оценка на състоянието на меките тъкани, както и позицията на детската тазобедрена става. Въпреки, че има някои ограничения, предимствата му далеч ги надхвърлят. 

 

by Orthohouse

Hallux Valgus

Hallux Valgus

Отклонението на палеца на ходилото е добре познат проблем за съвременното общество. Лятото е периодът, в който това отклонение се забелязва в изобилие, поради захвърлянето на маратонките и топлите обувки и слагането на така удобните сандали и джапанки.  Дали сте се запитвали: Има ли лесно и бързо решение на проблема?; Цял живот ли трябва да крия ходилата си и да търпя болката?; Мога ли да се предпазя от появата на деформацията?; Каква е причината за възникването му? Ако поне веднъж сте си задавали някой от тези тези въпроси, това е статията, в която те ще бъдат разгледани.

Какво представлява деформацията тип Халукс валгус?

Палецът на ходилото започва да сочи навън (десният надясно - левият наляво), а костта (метатарзалната кост) зад палеца се насочва навътре. По вътрешната страна на ходилото се появява характерна издутина която в обществото е придобила прякора:“Кокалче“. Всъщност това „кокалче“ на медицински език се нарича Бунион, който представлява разрастване на костната и мека тъкан в областта на най-голямо триене с обувката. Получава се нещо като мазол. Деформацията прогресивно нараства, като по този начин нарушава цялостната анатомия на ходилото, а като следствие и биомеханиката на долния крайник.

При изразена деформация, линията на теглене на мускулите сгъвачи на ходилото се променя, като проявяват обтягащ ефект, задълбочаващ деформацията, също както когато опънем кордажът на лък. Тогава под действието на дърпащите сили той се огъва. Получава се дисбаланс в мускулните сили, тъй като в резултат от задълбочаващата се деформация на костите, някои мускули се релаксират и удължават, а други се скъсяват.

 

Причини:

Деформацията на палеца е по-характерна за дамите, като факторите водещи до нея са няколко.

  • Наследствеността е един от тях, но не единствен. Данни сочат, че 30 до 70% от хората с деформация в каквато и да било степен се дължи на наследствени (генетични) фактори;
  • Носене на тесни, островърхи обувки на висок ток също може да окаже влияние и да деформира нашето ходило. Тук можете да си зададете въпроса: „Ако обувките ми са тесни, но са без висок ток, рискът от деформация намалява ли?“ Обувките, които се стесняват отпред, притискат пръстите един към друг, причинявайки деформираща сила  върху големия пръст;

Носенето на обувки с високи токчета променя биомеханиката на походката, като предната част на ходилото поема по-голям товар. Това от своя страна причинява дисбаланс в меките тъкани (връзки и мускули) и спомага за настъпващата деформация.

  • Плоскостъпие;
  • Възраст;
  • Хормонални промени (хормоналните промени при жени по време на бременност могат да бъдат причина за задълбочаване на деформация, както в ходилата, така и по други части на тялото).

 

Можем ли да се предпазим от появата на Халукс Валгус?

Истината е, че няма универсален метод за предпазване. Избягване носенето на тесни обувки е единственият начин да опитаме да се предпазим, макар да не е сигурен. 

Тук можем да споменем за кинезитерапията като метод за забавяне на развитието на деформацията. В литературата има различни видове упражнения, които са свързани с разтягане и заздравяване на мускулатурата около 1-ви пръст. Те в никакъв случай не могат да бъдат наричани “лечение”, но при отделни индивиди могат да имат благоприятен ефект, забавяйки  развитието на деформацията.

Диагностика:

Освен видимата с просто око деформация са нужни и рентгенографии. Само с рентгенография можем да определим точната степен на деформация чрез измерване на т.нар. интерметатарзален ъгъл и халукс валгус - ъгъл. 

Какви са симптомите?
  • Отклонението (деформацията) при Халукс Валгус е основния симптом;
  • Болката е следствие от деформацията на пръста и възпалението на буниона. Колкото по-голям става той, толкова повече се засилва механичния конфликт с обувките и пропорционално се възпалява и уголемява.
 Как да се справим с тази болезнена и неестетична деформация?

Използването на разделители за пръсти на краката и ластичните бинтове, които придържат ходилото в анатомично положение, определено не са дългосрочното решение на проблема. Прилагат се само за облекчаване на болката при носене на обувки или намаляване натиска върху пръстите. Единственото дългосрочно решение на проблема е хирургична интервенция. 

Кой е най-добрият момент за операция на Халукс валгус?

Отговорът на този въпрос е строго индивидуален. Степента на дискомфорт, болка и деформация са решаващи за самия индивид. Напредналият Халукс валгус започва да пречи и да влиза в конфликт с 2-ри, а понякога и с 3-ти пръст на ходилото. Като резултат и тези пръсти се деформират по типичен начин. Вторият пръст възсяда деформирания палец, като се образува типичен мазол по горната му повърхност: резултат от търкане в обувката. 

През годините има много натрупан опит в тази област. Хирурзи са изпробвали различни техники за корекция, като няколко са останали като най-често използваните, както заради по-малкия обем на интервенцията, така и поради добрите резултати. Все пак, всеки хирург избира сам по кой метод ще извърши интервенцията спрямо индивидуалните особености на всеки случай и личния си опит.

Хирургичната намеса се състои в премахване на буниона(кокалчето), прерязване и последваща корекция на 1-ва метатарзална кост и мекотъканни корекции за да се изправи оста на палеца. Макар и да звучи плашещо, интервенцията не е високорискова и се извършва ежедневно. Крайната цел е да изчезне както болката, така и деформацията която предизвиква неудобство от различен характер в нашето ежедневие.

 

Възстановяване

Веднага след операцията ходилото се поставя на високо. Поставяме лед с цел да не се задълбочава отокът, който е последствие от интервенцията. 

В следващите 4-6 седмици при ходене се използва т.нар. постоперативна обувка, която има за цел да не се пренася теглото на тялото през предния отдел на ходилото. По този начин се позволява коригираните кости да срастнат в желаните срокове. Използването на подпорни средства (патерици) също е препоръчително за допълнителна стабилност и комфорт.

Възможно ли е след хирургична корекция, деформацията да се появи отново?

Рецидивите са възможни, но не са често срещани. По литературни данни шансът за рецидив е от 4,9% до 10%. Тук е важно да се каже, че степента на деформацията е важен рисков фактор за рецидив. 

by Orthohouse

Болка в рамото

Болка в рамото

Болката в рамото е изключително често срещан здравословен проблем, който може да засегне хора на всякаква възраст. Практиката обаче показва, че болшинството от пациентите, идващи в ортопедичния кабинет с оплаквания от болки в рамото са на възраст над 40г. Разбирането на анатомията, факторите, причините и симптомите са в основата на правилния избор на диагностика, а впоследствие и лечение.

Когато говорим за раменна става би трябвало да говорим за “раменен комплекс”, тъй като в областта на рамото има повече от една става. 

В ежедневните разговори имаме предвид глено-хумерална става или иначе казано ставата между мишничната кост (хумерус) и лопатката (скапула). Тя е една от най-сложните и мобилни (подвижни) стави в тялото. Точно тази подвижност я прави и толкова предразположена към различен тип травматизъм. 

Освен в костите, патологията се случва в тъканите, подпомагащи и извършващи движенията в самата става, а именно:

  • Връзки (лигаменти);
  • Мускули;
  • бурси.

Тук е добре да споменем една структура наречена ротаторен маншон. Това са няколко мускула, извършващи повдигането и ротацията в раменната става. Тази структура е обект на много честа патология, както от травматичен, така и от дегенеративен произход. 

Причини за болки в рамото

  • Травми - изкълчвания на ставата, разкъсване на мускули и сухожилия;
  • Дегенеративни процеси;
  • Остеоартроза;
  • Възпаления;
  • Бурсити;
  • Неврологични проблеми: притискане на нерви в шийния отдел на гръбначния стълб и т.н.

Повечето професии са свързани с постоянна позиция на ръцете напред - т.е. постоянно пренатоварване на групата мускули от предната част на раменната става. Освен работата, почти всички дейности от ежедневието ни са свързанни с позиция на горните крайници напред. При всички тези дейности, предната група мускули се пренатоварва за сметка на задната. Преумората на мускула, води до възпаление. Нелекуваното възпаление води до последствия като частични разкъсвания, дегенеративни процеси и т.н.

С време се вкарваме в един омагьосан кръг, в който болката все повече се задълбочава.

  • Всичко казано дотук може да се обобщи, като: “Синдром на свърхупотреба.” При това състояние най-често болката идва от тендинит на ротаторния маншон. 

Дегенеративните процеси неизменно съпътстват напредването на възрастта. Самият процес на дегенерация може да обхване както самата става, така и тъканите около нея. Слабостта на мускулите допринася за хронифицирането на възпаленията и травмите на сухожилията. 

От написаното до тук можем да разберем, че многобройни рискови фактори като възраст, професия, стил на живот, история за травматизъм, професионален спорт или комбинация от тях, могат да са причина за различна патология в раменната става.

Състояния свързани с болка в рамото:

  • Тендинит на ротаторния маншон;
  • Тендинит на дългата глава на м. бицепс брахии;
  • Лезия на лабрум гленоидале;
  • Синдром на замръзналото рамо (Адхезивен капсулит)
  • Калцифициращ тендинит
  • Мускулни травми
  • Сухожилни травми
  • Артроза
  • Последици от луксация на раменната става
  • Импиджмънт синдром (синдром на притискане)
  • S.L.A.P лезия
  • Синовит
  • Фрактури
  • Луксации
  • Новообразувания в областта
  • Аваскуларна некроза

Тук бих искал да вмъкна няколко думи за особеностите и поведението на раменната става след фрактура.

Добре е да споменем, че това е най-подвижната става в тялото. Свободата на движения се предоставя от особеностите на костно-мекотъканния комплекс в областта. Макар съвременната ортопедия да се стреми към максимално бързо раздвижване (мобилизация) след счупване, все пак различните видове счупвания налагат различна продължителност на обездвижването.

Колкото по-продължително е то, толкова по-бавно и трудно е възстановяването. В някои случаи дори и след края на възстановителния период може да се установи асиметрия в  движенията на двете раменни стави. При всеки индивидуален пациент, болката ограничава движенията в различна степен. Възстановяването след счупвания в раменната област може да се раздели на два етапа:

  1. Зависим от лекаря
  2. Зависим от пациента

Доброто взаимно разбиране е от ключово значение за успеха при лечението.

След това кратко отклонение, можем да продължим с най-честата симптоматика при болка в рамото.

Честа симптоматика:

  • Болка и ограничени движения при отвеждане на ръката настрани; 
  • Болка при повдигане на ръката напред;
  • Болка при натиск в предната част на рамото;
  • Болка при ротация на раменната става;
  • Невъзможност за повдигане на ръката;
  • Невъзможност/силна болка при опит за докосване на поясната част на гръбначния сълб с гърба на пръстите;
  • Оток;
  • Зачервяване;
  • Слабост в рамото;
  • Сетивни смущения в раменната област.

Образна диагностика

Поставянето на диагноза при болки в рамото е сложен процес, свързан както с клиничен преглед, така и с назначаване на образно изследване.

Най-честото и най-достъпно изследване е рентгенографията. Тя може да ни даде информация за състоянието на костите и разстоянието между тях. 

В много случаи, рентгенографията е крайно недостатъчна, поради наличието на множество мекотъканни структури около ставата.

Поради тази причина се преминава към по-подробно изследване на меките тъкани, а именно ядрено-магнитен резонанс.

Тук може да се спомене и ултразвуковата диагностика (ехография), но тя в сравнение с ЯМР е със значително по-ограничени диагностични способности в областта.

Понякога може да се наложи и ЕМГ (електромиография). Това изследване се налага при съмнение за неврологична увреда (дискова херния и т.н.)

Лечение

Лечението при болка в рамото зависи от тежестта и причинителя му. Традиционно се тръгва от консервативните (неоперативни) методи. Когато възможностите на консервативното лечение се изчерпят, следва оперативното.

Тук можем да споменем някои от по-често срещаните видове лечение, а именно:

  • Почивка и промяна в двигателната дейност; 
  • НСПВС;
  • Инжекции с кортикостероидни препарати;
  • PRP инжекции;
  • Физиотерапия. Тук в съображение влизат както физиотерапевтични апарати, така и упражнения, стречинг и кинезиотейпинг.
  • Артроскопия
  • Други хирургични интервенции

Как да се предпазим от болка в рамото?

Упражнения за рамо, които изобщо не са сложни, могат да помогнат за разтягане и укрепване на мускулите и сухожилията на ротаторния маншон. Физио/кинезитерапевт може да ви покаже как да ги правите правилно.

При състояния след лечение на бурсит или тендинит, всекидневните упражнения може да ви предпазят от усложнения, свързани със загуба на обем на движения в раменната става, както се случва например при “Синдром на замръзналото рамо”.

Това състояние може да възникне след травма в областта на раменната става. Защо само някои индивиди развиват “с-м на замръзнало рамо” не е ясно. В резултат на това може да стане практически невъзможно да се движи рамото в продължение на седмици или месеци. Болестта често има цикличен характер и симптомите отшумяват след определен период от време. Според AAOS (American Academy of Orthopaedic Surgeons) изчезването на симптоматиката може да отнеме до три години.

Разбира се всяко действие, което се предприема от рубриката “диагностика” и “лечение” трябва да бъде предшествано от консултация със специалист. 

by Orthohouse

PRP Терапия с Плазма

PRP Терапия с Плазма

Какво представлява PRP (Platelet Rich Plasma)?

PRP е регенеративна терапия, която използва естествените растежни фактори, намиращи се в кръвните ни клетки. Използва се за лечение на увредени тъкани. 

Широк спектър от специалности използват PRP, но тук ще обърнем повече внимание на приложението в ортопедията.

Нека изясним какво е това: “Плазма” и какво са “Тромбоцити”.

Плазмата е течната част от кръвта. Състои се главно от вода и белтъци, като в нея се съдържат левкоцитите (белите кръвни клетки), еритроцитите (червените кръвни клетки) и тромбоцитите (кръвни плочици). Тромбоцитите осъществяват процеса на съсирване на кръвта, като имат и растежни фактори.

Механизъм на действие на плазмотерапията

Активирането на тромбоцитите предизвиква освобождаване на растежни фактори, които намаляват локалното възпаление, стимулират клетъчната пролиферация и тъканната регенерация т.е. стимулират възстановяването на тъканите. Също така се стимулира ангиогенезата (процес на образуване на нови кръвоносни съдове).

Процедурата протича в следния ред:

 

  1. В епруветка се събира венозна кръв от пациента;
  2. Събраната кръв се центрофугира, като по този начин се сепарират бели, червени кръвни клетки, тромбоцити, плазма и т.н.;
  3. Тромбоцитите се извличат и смесват в течна основа от кръвна плазма;
  4. Инжектират се в желаната зона.

Случаи в които се използва:

  • Възпаления на сухожилия:
  • Тендинит на Ахилесовото сухожилие;
  • Тенис лакът (Латерален епикондилит);
  • Голф лакът (Медиален епикондилит);
  • Увреди на ротаторния маншон;
  • Увреда на м.супраспинатус.
  • Увреда/разтежение на мускули и връзки (лигаменти);
  • Артроза (Дегенеративни промени в хрущяла на ставите).
  • Гонартроза

Тук идва моментът да се уточни, че инжекциите при Гонартроза се различават от останалите PRP инжекции с това, че съдържат и хиалуронова киселина. 

Вече има доста литература изписана за тази комбинация. Включително и дали тя е най-добрата консервативна (неоперативна) терапия при 2-ра и 3-та степен гонартроза. Коктейлът от PRP и хиалуронова киселина се оказва учудващо добра комбинация. 

Какви са рисковете и страничните ефекти?

Рисковете при тази интервенция са сведени до минимум. Напрактика терапията е свързана с използването на собствена тъкан (кръв). По този начин няма как да се увредят таргетните (третираните) тъкани. Добре е да се спомене, че при всяка една интервенция свързана с инжектиране има минимален риск от инфекция.

 

Как да се подготвя за PRP терапия?

Трябва да се имат предвид няколко условия:

  1. Да не се приемат кортикостероиди 2 седмици преди процедурата
  2. Да се увеличи приемът на течност в денят на процедурата
  3. Да се преустанови приемът на Нестероидни противовъзпалителни средства 5 дни преди процедурата ( Аспирин, Нурофен, Диклофенак и т.н.)

Колко процедури са необходими за да има добър ефект?

Зависи дали процесът е остър или хронифицирал. Минимум 2-3 процедури в рамките на 1 месец.

 

Източници:

  • Magruder ML, Caughey S, Gordon AM, Capotosto B S S, Rodeo SA. Trends in utilization, demographics, and costs of platelet-rich plasma injections: a ten-year nationwide investigation. Phys Sportsmed. 2023 Feb 17:1-9. doi: 10.1080/00913847.2023.2178816. Epub ahead of print. PMID: 36755520.Taylor SA, Hannafin JA. Evaluation and management of elbow tendinopathy. Sports Health. 2012 Sep;4(5):384-93. doi: 10.1177/1941738112454651. PMID: 23016111; PMCID: PMC3435941. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/36755520/
  • Halpern BC, Chaudhury S, Rodeo SA. The role of platelet-rich plasma in inducing musculoskeletal tissue healing. HSS J. 2012 Jul;8(2):137-45. Doi: 10.1007/s11420-011-9239-7. Epub 2012 Jan 18. PMID: 23874254; PMCID: PMC3715623.

          https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23874254/

  • Williams PN, Moran G, Bradley JP, S ElAttrache N, Dines JS. Platelet-rich plasma and other cellular strategies in orthopedic surgery. Curr Rev Musculoskelet Med. 2015 Mar;8(1):32-39. doi: 10.1007/s12178-014-9246-7. Erratum in: Curr Rev Musculoskelet Med. 2017 Jul 15;: PMID: 25576070; PMCID: PMC4596183.

          https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/25576070/

  • Is the Combination of Platelet-Rich Plasma and Hyaluronic Acid the Best Injective Treatment for Grade II-III Knee Osteoarthritis? A Prospective Study

Gianluca Ciapini , Matteo Simonettii , Michele Giuntoli, Giorgio Varchetta , Silvia De Franco , Edoardo Ipponi , Michelangelo Scaglione , Paolo Domenico Parchi 

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC10023227/

by admin

Гонартроза

Гонартроза

Износването на хрущяла на колянната става е едно от най-разпространените заболявания на опорно-двигателния апарат след определена възраст. Гонартрозата е известна и с други наименования, а именно: остеоартрит на колянната става, остеоартроза,артроза, артрит, дегенеративен артрит и така нататък. 

По литературни данни засяга около 10-15% от населението над 55г. 

Колянната става е изградена от три кости:

  • бедрена кост(femur);
  • голям пищял (tibia);
  • капаче (patella).

Основните движения в ставата са сгъване (флексия) и разгъване (екстензия). По време на сгъването се случват и други движения в ставата невидими за простото око, а именно приплъзване и ротация на ставните повърхности една спрямо друга, но за целта на статията не е нужно да навлизаме в тези детайли. 

Ставното покритие на костите се нарича хрущял. Именно в тази структура се развиват процеси, довеждащи до износване на колянната става (Гонартроза).

Износването на хрущяла може да бъде както първично, така и вторично. При вторичното износване причинител е предшестваща патология в областта. Например вътреставно счупване на някоя от костите съставящи колянната става.

Причини:

  • Възраст: С този рисков фактор науката се бори от години, но все още не е намерила лек. Шегата настрана. С годините настъпват метаболитни промени в ставите, храненето на хрущяла се компрометира и синовиалната течност (лубриканта на ставата) намалява. В комбинация с амортизацията на ставата, която е основен амортисьор при извършване на всякакви двигателни дейности по време на житейския ни път е перфектен “коктейл” за възникване и задълбочаване на дегенеративните промени. По този повод и извършваме инжектиране на хиалуронова киселина в ставата, но за това малко по-късно;
  • Повишено тегло: Неслучайно поставям теглото веднага след възрастта. Преди малко споменах за “коктейл” от фактори предразполагащи към гонартроза и амортисьорните функции на колянната става. Сега нека да добавим още една съставка към “коктейлната напитката”: теглото. Често в практиката си, когато говорим с пациенти по темата обичам да олицетворявам колянната става с амортисьор на кола. Колкото повече багаж носим в колата, толкова по-бързо амортисьорите се износват. Особено пък ако теренът е неравен;
  • Професионални натоварвания: Хората, които работят професии, изискващи изправен стоеж или честа и продължителна приклекнала позиция са предразположени към гонартроза. Това се случва поради анатомичните особености на колянната става и променящата се контактна повърхност между бедрената кост и подбедрицата при различните градуси на сгъване и разгъване на ставата;
  • Хроничен травматизъм: Освен някои травмиращи движения, които са характерни за дадени спортове, вдигането на големи тежести също е предразполагащ фактор;
  • Предшестваща патология в областта: Претърпяно скъсване предна кръстна връзка и/или менискус.

Интересен факт: Публикация в NIH (National Library of Medicine) показва, че артрозни промени в колянната става са се появили при 52% от пациентите, които са извършили реконструкция на предна кръстна връзка 6 месеца след травмата. *

 

  • Анатомични особености на индивида в колянната област;
  • Генетична предразположеност;
  • Някои системни възпалителни заболявания, като Ревматоиден Артрит;
  • Липса на спорт и слаба мускулатура.

Симптоми:

  • Болка: Посочвайки този симптом на първо място не смятам, че успях да ви изненадам. Обикновено се появява след натоварване. След почивка отшумява или поне намалява значително интензитета си. Изкачването на стълби и слизането от височина също може да е съпътствано с болка;
  • Чувство за скованост;
  • Оток;
  • Ограничаване (намаляване) обема на движение в ставата;
  • Деформация;
  • Мускулна слабост.

Може да се обобщи, че симптомите при всеки индивид са строго специфични и до голяма степен зависят от степента на износеност на хрущяла.  

Същите тези симптоми, могат да бъдат следствие и на много други състояния и заболявания на колянната става. За това най-добре е ако имате оплаквания или симптоми да избегнете самодиагностиката и да пристъпите към консултация с Ортопед.

Как поставяме диагнозата: Гонартроза? 

  • Клиничен преглед с установяване на болезнените зони и обема на движение на ставата. Обикновено при пациентите с напреднала гонартроза той е намален, а пълното разгъване(екстензия) на ставата и изправяне на крайника става невъзможно;
  • Назначаване на образни изследвания. Най-честото изследване, което е с достатъчна достоверност е Рентгенографията на колянната става в две проекции. Тук е любопитно да се спомене една особеност при рентгенографиите с цел търсене на дегенеративни промени на хрущяла, а именно: трябва да се извърши “с натоварване” т.е. пациентът да бъде прав по време на изследването. 

Макар рентгенографията да е златен стандарт в диагностиката на Гонартроза тя не винаги е достатъчна. Тогава се налага да пристъпим към ЯМР.

Лечение:

Тук можем да разделим лечението на два вида:

  • Неоперативно;
  • Оперативно.

Нека да направим едно важно уточнение. Терапията е в пряка зависимост от степента на износване на ставата. Самоназначаването на хранителни добавки и медикаменти често се оказва несполучливо, а понякога и опасно. 

След това леко отклонение, нека да започнем с няколко думи за неоперативното лечение. То включва:

  • Медикаменти: Нестероидните противовъзпалителни средства от групата на Ибупрофен и Диклофенак, както и отдавна излязлите на пазара КОКС 2-инхибитори;
  • Хранителни добавки;
  • Физиотерапия;
  • Кинезитерапия: Движението (в дадени граници) е изключително важно за ставите, тъй като предизвиква дразнене на синовията и отделяне на синовиална течност. Тук правилото, че колкото по-малко използваме дадено нещо, толкова повече ще се съхрани във времето НЕ е валидно; 
  • Промяна в стила на живот: Упражнения, каране на колело, плуване. Някои упражнения обаче не са показани, особено за хора с наднормено тегло;
  • Използване на помощни ортезни средства: Наколенки и т.н.;
  • Инжектиране на хиалуронова киселина: В началото на статията споменахме, че хиалуроновата киселина е основната градивна частица на синовиалната течност. С годините тя намалява. Когато я внесем отвън подобряваме лубрикацията на ставата. Обикновено след такъв тип лечение, пациентите изпитват подобрение в симптоматиката. Лошото е, че хиалуроновата киселина се разгражда за няколко месеца и процедурата трябва да се повтори;
  • Инжектиране на PRP (плазмена терапия), обогатено с хиалуронова киселина: За по-началните степени на гонартроза това е доста добър вариант, тъй като освен лубрикиращото действие на хиалуроновата киселина, действа и противовъзпалителното и възстановяващо действие на плазмата.

 

В кои случаи се налага операция?

Да започнем от там, че има различни видове операции в зависимост от степента на износване на колянната става и възрастта на пациента.

В по-ранните етапи от гонартрозата, особено при по-млади пациенти когато имаме износване само от една страна (в единия компартмент) на ставата може да се извърши т.нар. “коригираща остеотомия”. Това е органосъхраняваща операция, тъй като интервенцията се извършва извън колянната става. При нея се коригира оста на натоварване, така. че натоварването да се пренесе през по-запазената част от ставата. Тази интервенция може да отложи с години ендопротезирането (смяна на ставата с изкуствена).

Когато артрозата е в по-напреднал стадии трябва да се премине към:

  • Уникондилно ендопротезиране: Смяна на един сегмент от ставата;
  • Тотално ендопротезиране: Смяна на цялата става.

 

Уникондилното протезиране вече е отдавна известна хирургична интервенция. При нея се извличат доста позитиви в сравнение с Тоталното ендопротезиране, но има и доста условия за да може да се извърши, като например: 

  • Здрав латерален компартмент;
  • Здрав латерален менискус;
  • Здрава предна кръстна връзка;
  • Феморо-пателарна става без артрозни промени. 

 

Тоталното ендопротезиране все още е златен стандарт при напреднала гонартроза. 

Смяната на колянна става е измислена и приложена като интервенция през далечната 1970г. От тогава до сега са извършени милиони интервенции в цял свят. Сменили са се много поколения импланти, всеки от който подобряващ недостатъците на предшестващия. 

Темата за колянно ендопротезиране е дълга и за изчерпателен отговор за всеки индивидуален случай, изисква консултация с ортопед.

Цитат: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC6548436/ *

by admin

Болки в коляното

Болки в коляното

Болки в коляното…една на пръв поглед банална тема, която съдържа в себе си толкова много понятия, симптоми и диагнози, че е трудно да се синтезират в една статия. За да можем да внесем поне малко яснота, първо ще трябва да уточним кой по-конкретно ще коментираме. Все пак коленни стави и болки в коляното имат както възрастните индивиди, така и децата. А по отношение на опорно-двигателния апарат те се различават съществено.

За да започнем от някъде ще е добре да опишем накратко анатомията на коляното.

Колянната става е изградена от три кости:

  • бедрена кост(femur);
  • голям пищял (tibia);
  • капаче (patella).

Ставното покритие на костите се нарича хрущял.

За да седят свързани тези кости се съчленяват чрез мекотъканен стабилизиращ връзков апарат:

  •  предна кръстна връзка;
  • задна кръстна връзка;
  • странични (колатерални) връзки, и други връзки свързващи и стабилизиращи костите на ставата;
  • Менискуси (фибро-хрущялни структури, които служат за увеличаване на ставната повърхност и омекотяване на триенето между бедрената кост и големия пищял);
  • Ставна капсула.

Всеки един елемент, изграждащ ставата може да бъде увреден.

Болки в коляното при травма

За да разберем каква е причината, първо ще трябва да си отговорим на няколко въпроса:

  • Имало ли е предшестваща травма?;
  • Ако е имало травматичен инцидент, дали е било директен удар или усукване? А може би усукване с последващ директен удар?;
  • Дали се е чул някакъв звук от коляното по време на инцидента?;
  • Къде точно се локализират болките?;
  • Дали се е появил оток веднага след травмата?.

Самодиагностицирането обаче трябва да спре до тук. Следващата стъпка е посещение при специалист ортопед, тъй като лечението по собствено усмотрение винаги завършва с провал.

Болки в коляното без предшестваща травма

Страхувам се, че патологията в тази секция е прекалено голяма по обем за да може да се синтезира в една статия. Все пак ще се опитам да внеса малко светлина в тъмния тунел на нетравматичните болки в коляното.

Отново е време да си зададем няколко въпроса, а именно:

  • От кога ме боли?;
  • Свързвам ли болката с дадено събитие?;
  • Къде точно ме боли коляното?;
  • Боли ли ме през нощта?;
  • Повлиява ли се от медикаменти?;
  • Има ли оток и т.н.

Възможните причини може да са много, но нека изброим по-често срещаните:

  • Гонартроза (остеоартроза, остеоартрит);
  • феморо-пателарен синдром;
  • Хондромалация на пателата;
  • Пателарен тендинит;
  • Подагра;
  • Ревматоиден артрит;
  • Болки в следствие на коренчево дразнене на нервите в областта на гръбначния стълб;
  • Патология на околоставните структури: Бурсит, киста, синдром на илиотибиалния тракт;
  • Рецидивираща луксация на пателата;
  • Плика синдром;
  • Свободен фрагмент в ставата;
  •  Коксартроза (артроза на тазобедрената става).

Може да е прозвучало странно, но наистина коксартроза и изобщо патологията в областта на тазобедрената става може да бъде причина за болки в коляното.

Тук е добър момент да споменем и някои особеност за болките в коляното при деца

Често оплакване при деца е болка нощем или по време на игра. На фона на оплакванията не се виждат оток или зачервяване. Нейната продължителност е около 15-20 минути и след това отминава. Понякога оплакването може да продължи и повече време. Ортопедите обичаме да използваме терминът “Болки на растежа”. По-точно обаче е да се използва терминът: “Синдром на свръхупотреба”, който е еквивалент на преумора при възрастните. Дължи се на незрялостта на центъра на умора при деца и на спецификата на детската психика. 

Тъй като някои по-сериозни патологии в областта на тазобедрената става, които са характерни за детската възраст се изразяват с болки в коляното, консултацията с ортопед би била уместна. 

След това отклонение можем да се върнем към възрастните.

Добре е да споменем някои общовалидни фактори, които могат да увеличат риска за патология в областта на колянната става. 

  • Мускулна атрофия (слабост на мускулите около ставата);
  • Наднормено тегло;
  • Някои видове спорт ( свързани с рязка смяна на посоката на движение и ски).

На фона на всички тези симптоми и диагнози при болки в коляното е много лесно човек да се обърка и да започне лечение, което не е подходящо за него. За това следващата стъпка трябва да е посещение при ортопед.

Диагностичните методи включват разпит и физикален преглед. Ако се наложи се извършва образно изследване:

  • Рентгенография;
  • Скенер;
  • Ядрено-магнитен резонанс;
  • Сцинтиграфия и т.н.

Практиката е доказала, че много често пациентите си самоназначават дадено образно изследване без да се посъветват със специалист кое е най-подходящо за индивидуалния им случай. Последствията не са фатални, но може да се наложи повторно  изследване, което от своя страна е загуба на време, а в някои случаи и финансови средства.

Когато установим какви са причините за болки в коляното, следва така желаният етап на лечение.

Лечението на патологията на опорно-двигателния апарат включва консервативни (неоперативни) и оперативни методи.

Неоперативните методи за лечение на колянна става включват различни подходи, които могат да помогнат при болка, възпаление или ограничена подвижност. Ето някои от тях:

Ледотерапия: Прилагането на лед може да намали отока и болката в някои случаи.

Медикаменти: Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) могат да облекчат болката и възпалението.

Инжекции с кортикостероиди: Те могат да помогнат за намаляване на възпалението при по-сериозни случаи, но прилагането им задължително трябвя да бъде предшествано от консултация със специалист.

Инжекции с хиалуронова киселина: Този метод подобрява “смазването” на ставата и облекчава болката.

Инжекции с PRP (Platelet-Rich Plasma) и хиалуронова киселина: Инжекциите с PRP могат да бъдат ефективен вариант за лечение на гонартроза.

  • Взима се малко количество кръв от пациента.
  • Кръвта се центрофугира, за да се извлекат тромбоцитите, които съдържат растежни фактори.
  • Получената плазма с висока концентрация на тромбоцити се инжектира директно в засегнатата колянна става.
  • Епруветката в която се поставя обогатената плазма може да е предварително натоварена с хиалуронова киселина. По този начин плазмата служи и като скеле за хиалуроновата киселина.

Промени в начина на живот: Важни са поддържането на здравословно тегло, избягване на натоварващи дейности и редовни упражнения.

Външни устройства: Използването на ортези (в случая наколенки) може да предостави допълнителна подкрепа на стабилизиращия апарат и да облекчи симптоматиката.

Физиотерапия: ултразвукова терапия, Високоинтезивен магнит и т.нат.

Не винаги обаче можем да предложим консервативен метод, тъй като някои състояния налагат своевременно оперативно лечение.

Оперативното лечение в колянната област бива доста широк спектър от интервенции, в зависимост с каква патология си имаме работа. 

Интервенциите могат да бъдат както артроскопски (миниинвазивни) така и открити. Най-често артроскопските оперативни интервенции се извършват по повод травма на менискуси и връзки. Откритите оперативни интервенции често са по повод фрактури в областта на коляното, корекции на деформитети и разбира се не на последно място – ендопротезиране (смяна на ставата).

Тъй като износването на ставния хрущял на коляното (Гонартроза) е много разпространено заболяване би било подходящо да му обърнем повече внимание в тази статия. 

by admin